НАЧОКОЛЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАЧОКОЛЯ̀ВАМ, -аш, несв.; начоко̀ля̀, начоко̀лѝш, мин. св. начоко̀лѝх, св., прех. Диал. Само мн. и 3 л. ед. 1. Мнозина наобикаляме някого или нещо, струпваме се около някого, нещо; начоколвам, начовалвам, начовалям. После смълчаните палавници начоколиха учителя си, притиснаха се около него и всички тръгнаха мълчаливо към училището. Г. Русафов, ИТБД, 206. Концертът свършва, но хората не си отиват. Те са начоколили малкото олющено автобусче на граничарите. С. Северняк, ИРЕ, 142.

2. Натрупваме се, струпваме се, натоварваме се много или мнозина върху нещо; начоколвам, начовалвам, начовалям. По улицата се зачуха песни и глъч, смесени с дрънченето на конски звънчета. Хората на Стамат, начоколени на каруци, отиваха да оглеждат нивите, засети с овес. А. Гуляшки, СВ, 173. Групите, които потеглят светкавично натам, начоколени на велосипеди и камиони, .., се връщат посърнали — от "градовете" няма и помен. Др. Асенов, ТКНП, 172. начоколявам се, начоколя се страд.

НАЧОКОЛЯ̀ВАМ СЕ несв.; начоко̀ля̀ се св., непрех. Диал. Само мн. и 3 л. ед. Начоколявам; начоколвам се, начовалвам се, начовалям се. Един ден начоколили се бяха зад гимназията ученици от всички класове. А. Страшимиров, УШ, 6. Овцете се начоколиха, той им протегна длани, даде им хлебец. Ст. Даскалов, СД, 601.

— От тур. çoğalmak 'увеличавам се, уголемявам се, множа се'. Други форми: начеколя̀вам, начеголя̀вам, начоголя̀вам.