НАЧУ̀КВАНЕ1 ср. Отгл. същ. от начуквам и от начуквам се. Задушаване на продуктите след начукване. По този начин се задушават по-старите меса. Л. Петров и др., БНК, 52.
НАЧУ̀КВАНЕ2, мн. -ия, ср. Диал. Пренебр. Отгл. същ от начуквам се; напиване, насмукване, натряскване, натаралянкване, нарязване, насвяткване.