НАЧУЛВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАЧУ̀ЛВАМ, -аш, несв.; начу̀ля, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Наострям (уши, слух). С най-развит слух, пръв Лисичката протегна шия, начули уши и каза: — Файтон със звънчета. Некой големец! Ст. Даскалов, СД, 298. Другарят ми се ослуша и пошепна: "Самодиви".. Коленичихме, да чуваме по-добре. А конете, начулили уши, се въртят около колците отдалеко. Т. Харманджиев, КВ, 608. начулвам се, начуля се страд.