НАЧУМЕРЕНО —Речник на българския език — алтернативна версия

НАЧУМЀРЕНО. Разг. Нареч. от начумерен; намръщено, навъсено, свъсено, смръщено, нацупено. Изведнъж той съзря двамата си сина, .., които бяха се спрели при вратата и начумерено и мрачно следяха препирнята. Й. Йовков, Ж 1945, 27. Алекси прие наказанието начумерено, с болезнено свити устни. А. Гуляшки, СВ, 62. Старите вековни дървета обграждаха отвред колибата и начумерено и недружелюбно клатеха клоните си. Ст. Загорчинов, ДП, 387.

— Друга (диал.) форма: начума̀рено.