НАЧУ̀ПЕН

НАЧУ̀ПЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от начупя като прил. 1. Който е на късове, на парчета. Само за няколко минути наредих на масата яйца, сирене и начупен пресен хляб, който приятно миришеше. П. Михайлов, МП, 19. Сложи начупени клечки в торбичката му с книги и т.н.пакостеше с някакво странно увлечение. Сп. Кралевски, ВО, 76. Не намерих, мамо, бяла Райна, / най намерих, мамо, Райнините, / Райнините, мамо, пъстри стомни, / начупени, мамо, натрошени. Нар. пес., СбВСт, 578.

2. Който е на чупки или извивки, който не е прав, равен, гладък. Начупената линия на планинските зъбери на изток изеднаж се откри върху бледнеещото небе. Д. Талев, ПК, 534. Есента се проточи с дълго циганско лято, жълтото ноемврийско слънце огряваше старата уличка с нейните начупени стрехи. Ем. Станев, ИК III, 109. Седях на чина, .. зяпах през прозореца начупения летеж на ластовичките. О. Василев, ЖБ, 217. Начупена коса. // Който е на плохи, чупки. Начупена пола.

Начупен стих. Литер. Стих, който се изказва, простира на повече от един ред, като често отделни думи се поставят на самостоятелни редове. Изрази и думи, които трябва да бъдат особено подчертани, са поставени на отделен ред. Така се получава не само свободен, но и начупен стих. Лит., ХI кл, 281.

Списък на думите по буква