НАШАРВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
НАША̀РВАМ, -аш, несв.; наша̀ря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. 1. Украсявам, шаря нещо, обикн. с различни цветове, шарки, украшения, резба и др.; изшарвам, изпъстрям. Бях нашарил цялата кола като писано яйце. Д. Мантов, ХК, 64. Есента беше нашарила планината с ярки бои — жълти, кафяви, а на някои места като че по гората беше потекла кръв. Ил. Волен, РК, 16. Натрупали бяха те и продаваха килими, ямболии,.. чорапи, платна,.., разни женски и домашни украси, кенета и беше чудно къде бяха намерили те толкова бои да нашарят стоките си с толкова много и всякакви шарки, от хубави, по-хубави. Д. Талев, ПК, 304. За Тошо все има еглендже.., или ще постъкми на майка си разбоя;.., хурка ще ѝ изреже, па ще я нашари: ръбеста, ръбеста, с резци, с колелца. М. Георгиев, Избр. разк., 129. Скреж нашарил / прозорци.. Разсъмнало се. П. К. Яворов, Съч. I, 56. ● Обр. Петдесет лазарника са нашарили главата му. Т. Монов, СН, 210. До облаци се качват зрели ниви. / Художник-рало позлати, нашари / зелений плащ на тез балкани диви. Ив. Вазов, Съч. III, 137. // Шаря с различни бои или с грим някого. Като видяла как е нашарила бузите ѝ с червило, започнала да вика: "Защо не се червиш бе, Ружке? Знаеш ли как ти отива?" К. Калчев, СТ, 98. Свакя им се милно моли: / — Йубаво ме, дружки, нашарете, / турете ми църни очи, / тънки веги гайтанови, / оти к'идам в тугьо село, / в тугьо село, в тугя кукя! Нар. пес., СбНУ ХII, 34.
2. Прех. и непрех. Оцветявам, боядисвам. Стрина Тота, бае Крачуновата стопанка, гледаше, сирота, с такава радост на нихната си къщичка,.. Купи и за десет пари червена боя, разтопи я, па нашари отдолу по стените первази колко на една педя и половина околовръст по цялата къща. М. Георгиев, Избр. разк., 229. Изнесе [Султана] всичко вън, на слънце,.., вароса стените, а отвън, около прозорците и долу, на един аршин от земята, нашари с широка ивица синя боя. Д. Талев, ЖС, 69.
3. Прен. Покривам гладка, еднообразна повърхност с някакви петна, очертания, следи, знакове и под. Тя [Ганка] изостави и белила, и червила, някогашните малки красиви лунички под очите нараснаха, потъмняха и нашариха страните ѝ. Г. Караславов, ОХ II, 22-23. Заникът беше нашарил ливадата с дългите сенки на младите плодни дръвчета. Д. Ангелов, ЖС, 132. На село има сняг. Той застила двора,.., пътя през селото,.. След малко ще го нашарят стъпките на хората, които ще минат първи. С. Северняк, ИРЕ, 159. Въстаниците насочиха дулата към портата. Миг и няколко десетки пушки нашариха портата. Д. Линков, ЗБ, 109.
4. Прен. Бия. Набивам1 някого или нещо силно, от което по него остават следи, синини или рани. Матю се съблече и Сами започна да оглежда синините по тялото му. — Ех, как хубаво са те нашарили! Д. Ангелов, ЖС, 68. А Пешката ще смъкнем долу. Ти, Марине, като слезем, ми напомни да отсека една жилава пръчка да му нашаря хубавичко гърбенцето, задето се е качил без мое позволение. А. Каралийчев, ТР, 44. // За плесница, юмрук, пръчка и под. — оставям следи, синини или рани по някого, нещо. Илия се разсърди, заплаши Желя с плесница. Димо се обърна към него и,.., подхвърли: — Седи си на стола, пий си винцето и гледай плесниците да не нашарят бузите ти. К. Петканов, МЗК, 281.
5. Прен. Изпълвам, покривам нещо написано с поправки, бележки и др.; изшарвам, изпъстрям. Отново се върна в дневната, разлисти няколко тетрадки, нашари ги с червено мастило и въздъхна. Ако можеха да се оправят с червено всички грешки, къде по-лесно щеше да е! А. Михайлов, ДП, 66. Той [Боян Пенев] прочете "В полите на Витоша" няколко пъти, нашари страниците ѝ със стенографски бележки, и натъквайки се на множество — според него извънредно важни — недостатъци, окончателно реши, че трябва да я отрече. М. Кремен, РЯ, 557. Ала когато веднъж синът при едно неудържимо поетическо вдъхновение нашари със стиховете си дори кориците на главния тефтер,.., търговското сърце на бащата не изтрая: — Иванчо, ела скоро тука! Г. Русафов, ИТБД, 16.
6. Прен. Изпълвам, покривам някаква площ, район с нещо. Кой не знае ония малки ханчета, които са нашарили всички по-големи пътища не само между градовете,но често и между по-големите села,.., всъде, дето на пътника е потребно да се поспре малко. Хр. Максимов, СбЗР, 15. В краткото време на своята систематична работа вътре в страната (1871 и 1872 г.) Левски успя да я нашари с мрежа от организации (..), ръководени от един Централен комитет. Г. Бакалов, Избр. пр, 168. нашарвам се, нашаря се I. Страд. от нашарвам. II. Възвр. и взаим. от нашарвам в 1 и 4 знач.
НАША̀РВАМ СЕ несв.; наша̀ря се св., непрех. Разг. Ставам шарен, изпъстрен по повърхността с различни цветове или петна, очертания и др.; изпъстрям се. Сега птиците вече не ни [гъсениците] ядат. Знаят, че
месото ни е парливо. Нашата премяна им го напомня. Предупреждава ги. Как мислиш, защо ни са тези черни и жълти ивички?! Защо ли сме се нашарили тъй? П. Бобев, ГЕ, 134. Ръцете ми се нашариха с драски. Лицето ми и то се надраскваше от старите стъбла. Кр. Григоров, ОНУ, 71. Изведрило се небето, / нашарила се земнята / с различно цвеке шарено. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 122.