НАШАРВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАША̀РВАНЕ, мн. -ия, ср. Разг. 1. Само ед. Отгл. същ. от нашарвам и от нашарвам се.

2. Шарка, драскулка. И человеците са, тъй да кажа, в хармония с тази дива страна [Огнена земя]: с отвратителен изглед,.., покриват всички части на тялото си с някакви драскания и нашарвания. С. Бобчев, ПОС(превод), 296.