НАШАРЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НАША̀РЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от нашаря като прил. Разг. 1. Който има шарки, украшения, обикн. направени с различни цветове, резба и др.; изпъстрен, изписан. В ръцете им [на Добромир и Твърдко] ни лък, ни меч, ни шипест боздуган, а бъклица — чимширена, нашарена. Ст. Загорчинов, ДП, 439. Икона! Какво е иконата? Боядисана и нашарена дъска. Й. Йовков, Ж 1945, 135. Между тия хора, които разговаряха само на чужди езици, разхождаха се с нашарени бастуни и шапки по алеите на летовището,.., няколко скромни професори от университета. К. Константинов, ППГ, 189. Уздата му [на коня] ясна дзвезда, / до две змии, две дзенгии, / и седлото нанизано, / нашарено, изписано, / и на него мажко дете. Нар. пес., СбНУ II, 21.

2. Който има петна, следи, очертания от нещо по повърхността си. Нашарено лице. Нашарен гръб.

3. По който има бележки, поправки, знакове и под.; надраскан, изпъстрен. Той събра нашарените листове с подписа на Малеев, накъса ги и ги хвърли в коша. Ст. Марков, ДБ, 44. — Ето, този вестник казва истината. Старият Лоев погледна учудено.. Той пое с разтреперани пръсти нашарената хартия и я разгърна внимателно, като да бе поел нещо трошливо и много скъпо. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 122.