НАШЕПВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
НАШЀПВАМ, -аш, несв.; нашѐпна, ‑еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. нашѐпнат, св., прех. 1. Само несв. Поет. Шепна. Испанската девойка ми зашепна горещо.., тя ми нашепваше за сърцето на Испания. Кр. Белев, РСК, 22. Наоколо бе сънна пустота / и само прибледнелите уста / нашепваха едвам: "Йохан, Йохан!" Хр. Смирненски, Съч. I, 65. ● Обр. Клоните им леко се поклащат и листата тихичко нашепват приказки за стари времена. Хр. Дилов, РВ, 3. И гледат се два гроба с укор ням / през буйната река, в долини плодни. / Звезди отронят чисти сълзи там, / вечерник тих нашепва звуци родни. В. Карагьозов, Избр. пр, 82. // Казвам, съобщавам нещо съвсем тихо, с шепот; прошепвам. Тя [Вяра] го погледна възхитена, плясна с ръце, като девойка, на която са нашепнали най-хубавата дума. Ив. Мартинов, ДТ, 66.
2. Разш. Казвам, внушавам на някого нещо тайно, така че да не се разбира източникът му, да не се разгласява; подшушвам. Това било пълен обрат в работите.. Нали главно нашите им нашепваха [на представителите] да искат и да бързат. Т. Жечев, БВ, 235.
3. Прен. Внушавам неусетно нещо; подсказвам. Смирненски,.., който прекрасно чувствува музиката на стиха,.. — не е могъл да не привлече вниманието на българския композитор,.., да не му нашепне нови, дотогава неуловими от него съзвучия. Н. Лилиев, Съч. III, 88. И за сбогом през тънки завеси / пак нашепва ми погледа син: / "На сърцето студени компреси, / а в устата таблетки хинин!" Хр. Смирненски, Съч. III, 124. Но едно ми стана ясно в оная паметна вечер — че има по света зверове в човешки образ, че трябва да се науча да ги разпознавам. Инстиктът ми нашепваше това. П. Илиев, ЛВ, 14. Съмнението нашепва ми: "Потрай — / грядущето що носи, не се знай!" Ив. Вазов, Съч. V, 110.
4. Прен. Обикн. с предл. за. Неусетно пораждам известни асоциации; напомням, припомням. През плавните и огнените звуци на мелодията овчарят разказва за вечната своя самота,.. През тях нашепва за звездните нощи, за голямата луна, за тъмните гори. Ив. Карановски, Разк. I, 39. Песента беше бодра, жизнерадостна, весела, тя вдъхваше твърда вяра в хубавото бъдеще, тя нашепваше за братство и щастие под слънцето, за красота и доволство на земята. Г. Караславов, Избр. съч. V, 245. нашепвам се, нашепна се страд. И още много огорчения понасяше.. в дома на Велисария. И безстидни глуми на венецианеца Джордено,.., и шегите му с Ирина, и тайните, които се нашепваха зад вратите. П. Константинов, ПИГ, 38. нашепвам си, нашепна си I. Възвр. от нашепвам в 1 знач. II. Взаим. от нашепвам в 1 знач. Злоба дига, дето мине / Цеко и се мерне, / неща страшни си нашепват / баби суеверни. Ив. Вазов, Съч. IV, 23.
— Друга (диал.) форма: нашъ̀пвам.