НАШЕПВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАШЀПВАНЕ, мн. -ия, ср. Поет. Отгл. същ. от нашепвам, нашепвам се и от нашепвам си; шепнене, шепот. Но Иванчо Йотата не чу тия обидни думи за произведението си, както не забележи и предателските нашепвания на Хаджи Смиона. Ив. Вазов, Съч. VIII, 82. Настъпи кратко мълчание и в тишината се дочуваше нощното нашепване, посрещано дружески от веселото пращене на газеничетата. Д. Вълев, З, 239.

— Друга ( остар. и диал.) форма: нашъ̀пване.