НАШЀСТВЕНИК

НАШЀСТВЕНИК, мн. -ци, м. Неприятел, обикн. вражеска войска, армия, която нахлува в чужда страна, в чужда територия. Ивайло принадлежал към най-бедните и жестоко експлоатирани селяни.., той заживял със страданията на изтерзаните български селяни и замислил смело и героично дело: да изгони нашествениците татари. Ист. VII кл, 39. Македонската войска навлязла в Средна Азия. Този поход срещнал ожесточената съпротива на местните племена. Те повдигнали въстание в гърба на нашествениците и им нанесли много загуби. Ист. V кл, 99. Цветният мрамор, с който са били облицовани пирамидите, е ограбен от разни нашественици. Ив. Мирски, ПДЗ, 195.

Списък на думите по буква