НАШИВКА —Речник на българския език — алтернативна версия

НАШЍВКА ж. 1. Обикн. мн. Обшити, избродирани с цветни, обикн. сребърни или златни конци ивици плат върху пагони или ръкави на униформа като знак за военен или служебен чин. Произведоха го после подофицер, старши подофицер, с три нашивки! Н. Кирилов, ПД, 42. Той [Джеймс] извади от дълбокия си джеб трите сержантски нашивки, които бе скъсал преди няколко дни, за да прикрие военния си чин пред фашистите, и ги заши на ръкава си. К. Ламбрев, СП, 259-260. [Чакъра] облече тъмносиния си мундир със сребърни нашивки върху пагоните. Д. Димов, Т, 275. Над сандъците с взрив,.., са насядали.. младежи от народа, работници,.., милиционер с виолетови нашивки и изпечено, сериозно лице. З. Сребров, Избр. разк., 184.

2. Шарка, фигура, орнамент, избродирани със сърма, конци или гайтан върху дреха, покривка, ритуално облекло и под. На площадчето се събраха двайсетина девойки в жълти и червени фусти с нашивки и пембени чорапи. Така старателно прибулени, че ми е чудно как дишат! Н. Стефанова, РП, 108. Ето знамето със сребърните нашивки, ето старите пушки с руските щикове, ето старците [опълченците]. Вл. Полянов, ПП, 96. Към украсата на облеклото освен шевиците и дантелите от голямо естетическо значение са и нашивките, състоящи се от разни гайтани, копринени или вълнени. Б. Божиков и др., ИО, 82. Свещеникът сгъна патрахиля, целуна кръстната сърмена нашивка и майката побърза да му поднесе стол. П. Тодоров, И II, 120.