НАШИР —Речник на българския език — алтернативна версия

НАШЍР нареч. 1. По посока на широката част, по ширината (на нещо); на ширина, в ширина. Противоп. надлъж. Пък и за нас, за хората, колко земя ни трябва за всекиго от нас: три крачки надлъж и една нашир. Й. Йовков, ПГ, 67. Долните части на растенията постепенно потъват във водата и загиват, а горните непрестанно нарастват нагоре и нашир. Геол. IХ кл, 46. Песъчинките безшумно се разсипваха до лицето ѝ, образуваха малка ронлива купчинка, която растеше повече нашир, отколкото на височина. Ем. Манов, ДСР, 403-404. Телата ся мерят към три посоки: надлъж, нашир и навис, т.е. имат три измерения: дължина, широчина и дебелина или висота. В. Груев, НПГ, 3.

2. Поет. Нашироко (в 1 и 3 знач.). Вихрушка снежна обикаля, / нашир развява белите си мрежи. Н. Ракитин, Ст II, 44.

◊ Нашир и надлъж (длъж); надлъж и нашир. Разг. Във всички посоки; навсякъде. Настъпи гробно мълчание надлъж и нашир из селото. Й. Йовков, Разк. II, 83. — Граничар е... и мой годеник! / — Знам, пиши му добре да ни пази! / Да оглежда нашир и надлъж! О. Орлинов, П, 93. И там, където нивите за дъжд / горяха, жадни цвилеха конете, / води ще потекат нашир и длъж, / по-благодатни и от дъждовете! Мл. Исаев, О, 27.