НАШИЧЪК —Речник на българския език — алтернативна версия

НА̀ШИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, притеж. местоим. Разг. Обикн. пренебр. 1. Наш (в 1, 5, 6, 7 и 8 знач.). Най-после нашичките лекари, толкова и разбират, ус‑

тановили, че е рак. Д. Кисьов, Щ, 334.

2. Като същ. нашичкият м. Мъж, който е много близък на говорещия (често син, съпруг) и добре познат на слушателите; нашият. Пърчанов злостно съскаше,.. "Абе, нашичкият! Какво се заяждаш и перчиш с тази старшинска униформа." Р. Сугарев, СС, 42. нашичката ж. Жена, която е много близка на говорещия (често дъщеря, съпруга) и добре позната на слушателите; нашата. нашичкото ср. Свое, близко дете.