НАШУМЯЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАШУМЯ̀Л, -а, -о, мн. нашумѐли. Прич. мин. св. деят. от нашумя като прил. Който се ползва с голяма известност, популярност, обикн. в даден период; известен, популярен. — Книгата ви не е лоша,.. — Но ние си имаме традиции, в които се придържаме строго. Например работим само с наложени, нашумели, известни автори! Г. Русафов, ИТБД, 244. Той [Смирненски] чете предимно руските класици, но се увлича и от някои "модни" за онова време писатели, между които най-нашумелият бил Кнут Хамсун. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 78. Една вечер Будевска отива да види нашумялата пиеса на Горки.. Успехът на пиесата и на артистите е действително голям. Ст. Грудев, ББ, 64. Подсвиркваше си с уста една нашумяла мелодия, която всяка вечер изпълняваха в ресторанта. Вл. Зарев, С, 1972, кн. 11, 97. Нашумял политически процес.