НАШУПВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАШУ̀ПВАМ¹, -аш, несв.; нашу̀пя, ‑иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Свивам, нацупвам (устни, уста). После нашупи устни и засвири като славейче. Елин Пелин, Съч. I, 221. То [пеленачето] изплези няколко пъти езиче, нашупи устата си, взе да млящи и изплака. Елин Пелин, Съч. I, 187.

НАШУ̀ПВАМ СЕ несв.; нашу̀пя се св., непрех. Диал. Нацупвам се.

— Друга форма: насу̀пвам.

НАШУ̀ПВАМ², -аш, несв.; нашу̀пна, ‑еш, мин. св. -ах, св., непрех. Диал. Набъбвам, покривам се с шупли, пукнатини, обикн. от влага; шупвам. Падналата мазилка, паяжините и петната от спукани тръби — нашупнали, мухлясали и познати — отпуснаха душата му. Д. Шумналиев, ПЗЛ, 17-18.