НАЩИПВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАЩЍПВАМ, -аш, несв.; нащѝпя, -еш, мин. св. -ах, св., прех. 1. Щипя някого, обикн. много, на много места, до насита, колкото ми се иска. Но и Мери си отмъсти: взела едно от малките момиченца, тя доволно го нащипа. Хр. Смирненски, Съч. III, 127. Оттогава винаги, когато се случеше възпитателката да ме набие здравата или да ме нащипе с твърдите си като клещи пръсти,.. аз си представях как на другия ден в сиропиталището идва един човек,.., и казва строго на възпитателката: "Доведете веднага Найден Найденов. Аз съм баща му." Б. Райнов, ГН, 211-212.

2. Диал. Оскубвам перата на някакво количество или много (птици — пилета, патици, гъски и под.); наскубвам (Н. Геров, РБЯ). нащипвам се, нащипя се I. Страд. от нащипвам. II. Взаим. от нащипвам в 1 знач.