НАЩРЀК

НАЩРЀК нареч. Обикн. в съчет. със съм, стоя, заставам, държа и под. В състояние на силно повишено внимание, в очакване на нещо, обикн. опасно, неприятно или важно, и с готовност да се действа по подходящ начин. На двеста метра оттук имаше румънски пост.. Възрастните ни плашеха, че ако добитъкът мине оттатък, румънците ще го отвлекат, и ние винаги бяхме нащрек. И. Петров, ОЗап., 42. Тя беше винаги нащрек — да не сбърка нещо. Не можеше да се успокои, да отпусне сърцето си. Д. Талев, И, 380. Секога нащрек да не би да принесем нещо повече зло,..; ний ся пазехме от книги, които опиват. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 4. В две войски стар гняв напирал. Две войски били нащрек. В. Марковски, ПЗ, 293. Държа нащрек някого.

Списък на думите по буква