НАЩРЪКНАЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАЩРЪ̀КНАЛ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. св. деят. от нащръкна като прил. Рядко. Разг. Обикн. за множество остри предмети, косми и под. — изправен нагоре, щръкнал. А ти само с нащръкнала коса знаеш :"Долу чорбаджии"! Ив. Вазов, Съч. ХХV, 79. ● Обр. Тъй дойде май. Светът, пиян от аромат, / полита цял.. / .. / Цветът на кестените — мечове / нащръкнали. К. Христов, ЧБ, 387.