НАЩЪРБЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НАЩЪ̀РБЀН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от нащърбя като прил. 1. Който има отчупен, начупен, или неравен ръб, край. Подадох ѝ [на мама] нащърбеното бардуче, а тя отпи само една глътка. М. Гръбчева, ВИН, 18. Една мотика нащърбена, / изтрита вече, изхабена, / бе хвърлена не знам къде. Ст. Михайловски, CurrCal, 34. Нащърбено алуминиево канче. ● Обр. Вдясно от шосето, на юг, се заредиха високи ридове,.. Техният гребен е сив, нащърбен, наподобява крепостна стена. Ст. Станчев, НР, 7. На къщата дори, на нащърбения от старост плет, погледна с тъжна, закъсняла любов. М. Яворски, ХСП, 115.

2. Прен. Разг. Който не е пълен, цялостен, пълноценен, който е нарушен, увреден по някакви причини; накърнен. По-тихо, по-тихо, обади се отвънка Владо. Размърдаха се устните му, погълнаха усмивката и с нащърбена радост влезе в стаята. М. Яворски, ХСП, 256. Повод за нападките от страна на редактора на в. "България" е бил нащърбеният му частен интерес. М. Арнаудов, БКД, 39.

3. Прен. За луна — която не е пълна, а се намира във фаза след пълнолуние. А над хълма и над цялата долина между разпокъсаните облаци ту се показваше, ту отново се скриваше закъснялата нащърбена луна. М. Марчевски, МП, 5. Тъмна беше нощта — късно изгряваше нащърбената месечина. Д. Талев, И, 23. После на изток небето избеля, показа се стар нащърбен месец високо горе между клоните. Ем. Коралов, ДП, 140.