НАЩЪРБЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
НАЩЪРБЯ̀ВАМ, -аш, несв.; нащъ̀рбя̀, нащъ̀рбѝш, мин. св. нащъ̀рбѝх, св., прех. 1. Правя нещо да стане щърбо, да има отчупен или начупен, неравен ръб, край; нащърбвам, нащърбям. Нащърбих ножа при точенето. ● Обр. Той има дор три дъщери: / голямата му дъщеря, / .. / слънцето надогряваше; / я втората му дъщеря, / .. / слънцето надогряваше, / мехеца [месеца] нащърбяваше. Нар. пес., СбНУ ХХII-ХХIII, 53.
2. Прен. Разг. Накърнявам, нарушавам. Той усещаше, че не си спомня някои лица. Трябваше да се взре и по неочаквано движение или белег, по смеха и говора да ги познае. Това нащърбяваше радостта му. Ст. Даскалов, СЛ, 20. Той не пожела с голямата си точност да нащърби репутацията на източния човек. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 10. Чл. 7. Който със своето поведение и деятелност нащърбява учителския авторитет, се изключва по решението на дружеството, към което той принадлежи. Н, бр. 19-20, 155. нащърбявам се, нащърбя се страд. Тук тия прекрасни величествени гори покриват хиляди версти от равнината и при всичко, че от векове снабдяват Русия с топливо и градиво, — не се нащърбяват, благодарение на разумната експлоатация. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 183. И ако той [Л. Каравелов] във време на гръцката война е изказвал мисъл за споразумение с гърците, той никога не е мислил, че за това трябва да се дават компенсации на Гърция, като се нащърбява целостта на Македония, която винаги е била неприкосновена за г. Каравелова. Пряп., 1903, бр. 83, 1.
НАЩЪРБЯ̀ВАМ СЕ несв.; нащъ̀рбя̀ се св., непрех. 1. Ставам с неравен, начупен, отчупен ръб, край; нащърбвам се, нащърбям се. Ножът се нащърби. △ Стомната се е нащърбила.
2. Прен. Разг. Развалям се, накърнявам се. И от тоя ден прекрасната дружба между двете петлета се нащърби. Ст. Даскалов, ЕС, 216.
3. Прен. За луна — минавам във фаза след пълнолуние. След ден-два тя [луната] започна да се нащърбява, по-късно изгряваше и слънцето сутрин я сварваше на небето. Ст. Марков, ДБ, 455. И месецът са върти като колело, затуй ний от земята някой път виждаме сичката му огрята страна и тогава думаме: пълен месец,..; а сетне от ден на ден захващаме да го гледаме по-малък, дорде достига да не са вижда никак, и тогава казваме : месецът са нащърбява. Т. Шишков, ПХ (превод), 13.