НАЯВНО —Речник на българския език — алтернативна версия

НАЯ̀ВНО нареч. Остар. Явно, открито, наяве. Тяхната радост, както и желанието им за да спомогнат.., наявно ся показуваше. П. Кисимов, ОА II (превод), 123. Те пущали върху му клевети... А когато с туй средство не сполучили — наявно го обвинили пред съдовището. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 199.

◊ Излизам / изляза наявно. Остар. Ставам известен на всички; разкривам се. Друго нищо не ви пращаме.. до сватбата ви, молим ви същото да последувате и вий, за да не би да стане причина да излезе наявно годявката ви. АНГ I, 107.