НАЯДА —Речник на българския език — алтернативна версия
НАЯ̀ДА1 ж. Мит. В древногръцката митология — нимфа, която живее в река, извор или езеро. Мъжете са здрави и силни, такива са и жените, но по хубост те далеко не приличат на наядите и нимфите. Ив. Вазов, НР, 73. И белоноги нимфи в рой / се стекоха да слушат, млади / богини, музи и
безброй / наяди, фавни и дриади. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 209. Главни богове... Наяде, които не спаваха при водните извори. Е. Васкидович, ПП (превод), 67-68.
— От гр. νάϊας, —αδος 'речна нимфа'.
НАЯ̀ДА2 ж. Диал. Наяждане1, нахранване; наядка, наядане1.
◊ Нямам наяда. Диал. 1. Не мога да се наситя, нямам насищане, насита. Още сега се учи да пестиш. То хората на чужда трапеза наяда нямат. К. Петканов, ДЧ, 112. — Нашите кокошки нямат наяда — цял ден да ги храниш, цял ден ще ядат. Хи, хи, хи! К. Петканов, П, 21. 2. За хранителен продукт — много е сладък, вкусен, не можеш да му се наядеш.