НАЯ̀ДАМ

НАЯ̀ДАМ1, -аш, несв. (диал.); ная̀м и (диал.) наяда̀, -ѐш, мин. св. ная̀дох, прич. мин. св. деят. ная̀л, пов. ная̀ж и (диал.) наядѝ, св., прех. Наяждам1 (Н. Геров, РБЯ). наядам се, наям се, наяда се страд.

НАЯ̀ДАМ СЕ несв. (диал.); ная̀м се и (диал.) наяда̀ се св., непрех. Наяждам се. Той спокойно се наядаше и спокойно заключваше пак храната си в долапа. Й. Йовков, СЛ, 32. Марулята тази година е хубава и не е скъпа. За един лев се наядаш. Хр. Радевски, Избр. пр. III, 220. "Аз, когато наготвят лясковски, тогава се наядам сладко." Ц. Гинчев, ГК, 60. Дрипите, щото той носи, аз не променявам за багрениците на помазаните царе.. Да сте проклети, дето се наядате и напивате на обилни трапези! Н. Бончев, Р (превод), 29.

НАЯ̀ДАМ

НАЯ̀ДАМ, -аш, несв. (диал.); ная̀м и (диал.) наяда̀, наядѐш, мин. св. ная̀дох, прич. мин. св. ная̀л, св., прех. Наяждам2. наядам се, наям се, наяда се страд.

НАЯ̀ДАМ СЕ несв. (диал.); ная̀м се и (диал.) наяда̀ се, св., непрех. Наяждам се.

Списък на думите по буква