НАЯ̀ДЕН

НАЯ̀ДЕН1, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от наям1 и от наяда1 като прил. 1. За храна, хранителен продукт — от който вече са яли малко, който е наченат, отхапан и под. Госпожата събра на таблата една върху друга чинийките, а върху останалия мед в чинията на дъщеря си похлупи една наядена филийка хляб. О. Василев, ЖБ, 99. Убитият държеше в едната си ръка наяден царевичен кочан. К. Петканов, МЗК, 57. Старият ловец веднага се досети какво е станало през нощта. Ала следите на златката го изненадаха Той разгледа трупа и тутакси откри наядения бут. Ем. Станев, ПЕГ, 55. Да забрава род свой беден, / гробът бащин, плачът майчин, — / тез, що залъкът наеден / грабат с благороден начин. Хр. Ботев, Съч. 1929, 14.

2. Диал. Сит, нахранен. Ще отида в Одрин и ще кажа на пашата. Ехе, тъй ще ви оставим да се ширите, наядени и напоени из тая хубава земя! К. Петканов, ЗлЗ, 246-247. Яна идет от банята / измиена, изкъпана; / лудо идет от меяна / наядено, напиено. СбБрМ, 425.

НАЯ̀ДЕН

НАЯ̀ДЕН2, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от наям2 и от наяда2 като прил. Разг. 1. Който е с дупки, образувани от червеи, молци. Наяден шкаф. Наядена жилетка.

2. За зъб — който има кариес и е увреден, болен; развален. Бебо при това беше длъжен веднага да се качи при зъболекаря.. той дори чувствуваше вече изтръпнал своя наяден зъб. П. Вежинов, СО, 97-98.

Списък на думите по буква