НАЯЖДАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
НАЯ̀ЖДАМ1, -аш, несв.; ная̀м и (диал.) наяда̀, наядѐш, мин. св. ная̀дох, прич. мин. св. деят. ная̀л, пов. ная̀ж и (диал.) наядѝ, св., прех. 1. Изяждам малко, отхапвам малко от нещо, така че го начевам, нарушавам целостта му; нагризвам. Пратеникът,.., съобщил на момата, че са му дали да ѝ занесе дванадесет жълтици, че погачата е цяла и че мехът с вино е пълен. А тя получила единадесет жълтици, погачата била наядена и виното напито. Ран Босилек, Р, 96. Жестоко бих животното, / задето ми наяде обеда. / Сега ръката ми тежи, / не ми е гладно / и не искам нищо! / .. / Вземайте! / Но оставете една хапка ненаядена, / тя ще ми стига! Д. Габе, С, 208. Мишка е наяла сиренето.
2. Диал. Нахранвам. Тръгна пуста правина по кривината, току душа да наяде, оти ке умреше от глад. Нар. прик., СбНУ Х, 132. Купила си [бабата] един дедо, / .. / Па свари му казан чорба, / .., наяде го. СбБрМ, 370. наяждам се, наям се, наяда се страд.
НАЯ̀ЖДАМ СЕ несв.; ная̀м се и (диал.) наяда̀ се св., непрех. 1. Ям, докато уталожа глада си; нахранвам се. И наистина тук за първи път Пенко се наяждаше. Хубавият пшеничен хляб, опечен в огнището, прясното мляко и сиренето така му се услаждаха, че той ядеше до насита. П. Здравков, НД, 131. — Ти върви и не се грижи за мене. Щом се наям, ставам. Впрочем вече се нахраних. М. Грубешлиева, ПИУ, 238. Отведнъж му пригладняло, та на очите му притъмняло.. — Е — казал си Вълчо — с един овен наяждам ли се аз, чакай още нещичко да потърся! Елин Пелин, ПР, 136. Изела е Ата / девет оки халва, / .. / и не се наяла. Нар. пес., СбВСтТ, 183.
2. С непр. доп. обикн. с предл. на, с. Ям до насита нещо, от нещо; отяждам си. И толкова разнообразни, такива вкусни ястия ще приготви, че гостите не могат да им се наядат. Т. Влайков, Пр I, 67. От Лозенград дойдоха в Топола десет души джандари — диреха Филча под дърво и камък.. Наядоха се с кокошки и яйца и си отидоха със закана. К. Петканов, Х, 82. Сватите се готвеха да идат на Рашидовия чифлик на Геран да се повеселят както миналата година, за да се наядат с риба, череши, майски мед. Ц. Гинчев, ГК, 365. На леб да се не наяде. Клетва. СбНУ VIII, 245. Не мога да се наям на череши.
3. Прех. Диал. Ям нещо, обикн. колкото ми се иска, докато се заситя. Лисицата отишла .. и се наяла мед, та си се вратила. СбКШ, 107. Втората вечер дошол да вардит вторийот брат,.., ама и той не довардил — дивийот кон пак си дошол, си се наял сено и пак си отишол. СбКШ, 27. А това чудо [оздравяването на побеснялата], казват, произошло от то, що болната, когато не знаела себе си, наяла ся чесън, получила от него голяма топлина и след няколко часа спала дълбоко. БКн, 1859, кн. 1, 216.
◊ Комшийската котка изяла месото, а нашата се наяла. Диал. Казва се за човек, който сам е направил нещо лошо, а обвинява другия. Наяждам се / наям се като попско дете (чедо, прасе) на задушница. Разг. Нахранвам се много добре, до насита. Наяде се (наяла се) въшка <на гърба>, че излезе (излязла) на чело<то>. Разг. Ирон.; Наяла се въшка, навирила опашка. Диал. Ирон. Употребява се, когато незначителен човек се е самозабравил от случайно постигнат успех или от нещо, което съвсем не е заслужавал. — Е, дядо Ганчо, какво прави квартирантът ти?.. — Ама нещо не те бръсне вече, а? — задяваха го от друг ъгъл на кръчмарницата. — Въшка! — отсичаше винаги с нескрита злоба дядо Ганчо. — Наяде се и излезе на челото. Г. Караславов, СИ, 46.
НАЯ̀ЖДАМ2, -аш, несв.; ная̀м и (диал.) наяда̀, наядѐш, мин. св. ная̀дох, прич. мин. св. деят. ная̀л, св., прех. Разг. Обикн. за червей — продупчвам с ядене дърво или дървено изделие; прояждам. Бай Яни притича към един наяден от червеите долап и грабна от него жълта каничка. П. Стъпов, ЧОТ, 89. // За молец — продупчвам, повреждам, обикн. вълнени изделия и прежди, кожи и др. Повредите от молци се явяват най-вече в космената покривка; молците наяждат също епидермата и лицевия пласт на сушените и по-рядко на сухо осолените кожи. Ст. Младенов и др., 32. наяждам се, наям се, наяда се страд.
НАЯ̀ЖДАМ СЕ несв.; ная̀м се и (диал.) наяда̀ се св., непрех. Разг. За зъб — увреждам се, явява ми се кариес, дупка. Наядоха ми се два зъба това лято и отивам на зъболекар. Наяде ме червеят. Диал. Развали ми се работата, влоши ми се положението.
◊ Наяде ме червеят. Диал. Развали ми се работата, влоши ми се положението.