НАЯ̀ЗДВАМ СЕ, -аш се, несв.; ная̀здя
се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Разг. Яздя, яхам колкото ми се иска, до насита; наяхам се. Кой има конче да язди, / да язди, да се наязди, / че иду годин размирне, / да не му жалба остане. Нар. пес., СбВСтТ, 756.