НАЯКВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАЯ̀КВАМ, -аш, несв.; ная̀кна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. 1. Ставам по-як, по-силен и развит физически; заяквам, укрепвам, развивам се. А Райка си растеше като цвете в градина. И колкото повече наякваше, толкова повече цъфтеше и хубостта ѝ. Т. Влайков, РП I, 41. На детето ся дава в ръчица едно друго, за да си играе,.., да премята, за да му наякнат ръчиците и пръстите. Лет., 1874, 92. В рояка спомени свещени, / де моя дух сега се губи, / сѐ твоят образ въжделени / духът ми, майко, среща, люби. / Под твоето крило растял съм, / наяквал съм под грижи мили. Ив. Вазов, Съч. ХХVIII, 189. // Разш. Ставам по-издръжлив, по-устойчив на неблагоприятни условия; заяквам, укрепвам.Той [градинарят] са определява само да са грижи добре за порастването им [на липите] и да ги нагледва сякак, за да растат и да наякнат. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 4, 17.

2. Прен. Придобивам повече сила, постепенно ставам по-силен или по-изявен, укрепнал; засилвам се, усилвам се, укрепвам. Като започна слънцето да наяква и тревата да се зеленее по припеците, Гьоре Павлев почука пушката си. Д. Талев, И, 250. В същото време песента на кавала наяква и все по-широко оглася с тъжния си напев. П. Тодоров, Събр. пр II, 141. "От тридесет години Ви следих [Будевска]. От дълги години гледах в Народния театър как растеше, как наякваше, разцъфтяваше един рядък артистичен талант — Вашият." Ст. Грудев, ББ, 103. Не проклинай си съдбата, / суетно недей натяква — / във неволите, в борбата, знай, душата по-наяква. Ив. Вазов, Съч. IV, 119.

— Друга (остар.)форма: ная̀гквам.