НАЯХВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАЯ̀ХВАМ¹, -аш, несв.; ная̀хам, -аш, св., прех. Рядко. Само мн. и3 л. ед. Мнозина

яхваме (обикн. коне). Облечете, наденете / руба, що ви най-приляга, / наяхайте бързи коня, / та идете на превара. Нар. пес., СбНУ VI, 56. Наяхали бързи коня / от земета да избегнат. Нар. пес., СбНУ Х, 13. Заиграли суварие [конниците], / наяхали катаните, / затръчеха нагор-надол / да са бохтат със москова. Нар. пес., СбНУ ХV, 44.

НАЯ̀ХВАМ², -аш, несв.; ная̀хна, -еш, мин. св. -ах, св., прех. Диал. 1. Нападам, налетявам, налитам. Ама тука имало пцета, наянали ги.. "Аф, уф, аф, уф", че ги изедат. СбНУ ХLV, 393. Друг път, един човек, како се връщал от пазар, некъде до това место го наянали гяволе. СбНУ ХLV, 389.

2. Прен. За нещо неприятно, зло — сполетявам, налетявам. Зерем ме е, море, / грижа наянала. Нар. пес, СбНУ ХI, 394. Црно тегло да те наяане! Клетва, СбНУ ХI, 169. наяхвам се, наяхна се страд.

НАЯ̀ХВАМ СЕ, -аш се, несв.; ная̀хам се, -аш се, св., непрех. Яздя, яхам колкото ми се иска, до насита (обикн. кон); наяздвам се. Решил съм да ти харижа един арабски жребец — да яхаш, да се наяхаш. А. Каралийчев, ПГ, 118. Гуслар ми гусли по си мегдани: / "Кой коня добраго рани / да яха — / да яха, да се наяха!" К. Христов, СК, 31.