НЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕ частица. I. За означаване на пълно отрицание. А. Самост. или с нареч. (с удар.). 1. Като отговор на въпрос — за отричане на нещо, за което се пита. Противоп. да1. — А моята сестра смята ли ме за герой? — Право да си кажа — не. К. Петканов, В, 7. — В това село сте може би учителка? Не, сестра ми е учителка там. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 17. Той пълзеше край дуварите бавно,.., оглеждаше внимателно дворовете. Светят прозорци, мучи крава, тихо проскимтява куче. Да влезе ли? Още не! П. Вежинов, НС, 165. Не казвай всякога Да; казвай и Не, когато е нужно, и казвай го смело. ИЗ 1874-1881,1882, 67. А как ще щурмувате, моля? / С куршуми? / Не! Неуместно! / Ресто! Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 17. ● За заместване на цяло изречение, като се дава отрицателен отговор на поставен въпрос или на някаква възможност, допускане. По какво познаваше Коста? Да гадаеше по звездите — не! Г. Караславов, Избр. съч. I, 311. В тоя прекрасен двор.. не е имало нищо, каквото виждаме сега.. Тука беше пустош и буренак само.. И да кажеш, че е станало с много пари — не. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 79. — Какво гледаш, какво избираш, един дявол те знае. Купиш там, колкото да си дадеш парите, пък какво е, що е, да видиш, да разгледаш — не! ВН, 1960, бр. 2633, 4. // С въпросителна интонация (понякога комбинирана с учудване, недоумение и др.) — за запитване дали се отрича казаното в предходния текст. Познавате ли Славча Плужев? Не? Ив. Вазов, Съч. IХ, 59-60. Ала защо, защо подигаш само шум? / Ще дойде време той и сам от тоя ум / ще се остави... Не? Та ний щем го принуди... П. П. Славейков, КП ч. III, 106.

2. За означаване на несъгласие с нещо, възражение, отричане на нечие действие, предложение, мнение и под. Противоп. да1. — Да дойда да го прегледам [детето],.. — Не, сега спи. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 9-10. — Сега е време да ги [немците] насолим с картечницата.. — Не още!...- повторно заповяда Шишко. Д. Димов, Т, 614. След туй,.., той влезе в браздите и започна да сее. — Не тъй, Марине, не тъй! — завика изведнъж Нейко. Й. Йовков, Ж 1945, 78. — Сбогом, синко.. — Не, татко. Ще те изпратя донякъде. Елин Пелин, Съч. II, 163.

3. За отрицание на нещо, което говорещият констатира, допуска, за което се колебае и под. Противоп. да1. Напразно говорим, че човекът е облагороден. Не! Елин Пелин, Съч. II, 192. И ковачът замахна, та го [камъка] удари с чуклето отгоре. Вдигна се пушилка от удара, ковачът помириса пушилката, рече: "Тоя не, тц!" Й. Радичков, СР, 113. Светеше кандило. Не, две бяха. Из мрака излизаше само бялото. А. Дончев, ВР, 192. Наистина, не вършим ли грешка като се спираме?.. Войниците, едва седнали, обръщат глави към мене. Не, напред! Й. Йовков, Разк. III, 134. В тая звездна юнска нощ къде ли / бяхме всички? Или спяхме ний? / Късно е... Не! Има още време. / Събуди се, тръгвай да спасим / делото, мечтите. Бл. Димитрова, Л, 294. // За отрицание на нещо в предишни преценки, действия, поведение на говорещия, което не се изказва, но на което в момента той противопоставя нещо друго, различно (обикн. отразено в текста). От вчера тук — пак дъждове. Не, ще бягам, колкото и хубава да е местността. Ив. Вазов, ПЕМ, 89. Стана му мъчно за нея. Съзна, че за всичко е виновен той. "Не, така не може!" Г. Стаматов, Разк. II, 24. Какво ще рекат другите.. И той какво ще си помисли... Не!.. — Па тръсва глава, стисва здраво мотиката и със светкавична бързина взема да я вдига и слага... Т. Влайков, Пр. I, 33. Колкото за нашите работи, — не, затвори са вкъщи и плачи като Рахиля! НБ, 1876, бр. 51-52, 202.

4. За усилване на отрицанието. а) Удвоено не, не или утроено не, не, не. — Молебен, а?... Как мислите да го правите? — горе, на Грамадата,.. — Не, не, дядо попе, по-добре горе, при двата бряста. Елин Пелин, Съч. III, 91. — Да не си обикнала?... Кога стана това?... Кой е той?... — Не, не, не! К. Петканов, В, 61. б) В съчет. не та не, не и не,

не и пак не. Старата изпищя и падна в несвяст, пък аз седнах да го моля — болен е, лежи, с какво е опасен за царщината? А кметът не рачи и да чуе — не, та не! Др. Асенов, СВ, 156. Можем ли са похвали, че повечето от народа ни знаят да четат? С жалост го казвам, че не, и пак не! Ступ, 1875, бр. 6, 41. в)Пред или след друго отрицание (отриц. форма на глагола, отриц. местоим. или нареч. и под.). — Не е Топлица, не — обади се един глас отзад. — Топлица пада досам Одрин, отвъд реката. Ст. Загорчинов, ДП, 296. Ех луда съм аз глава! Как необмислено, как глупаво постъпих! Никога, не, никога, аз няма да си простя това! НБ, 1876, бр. 51-52, 200. Труд — със хора! Всичко, що / добро е — с хората! А тях не позлатявам / с брътвежи празни — не! К. Христов, ЧБ, 29. г) След междум. ах, а, о, или нареч. съвсем и (остар. книж.) никак. — Може би ще искате да реквизирате нещо,.. — Ах, не! Кр. Велков, СБ, 138. — Може би ви обезпокоих? — Съвсем не, госпожице. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 16. И в ужас старият Демит настръхва, / и стон възбликва на уста. / — О, не! Далеч! Хр. Смирненски, Съч. I, 95. — Тези неща тука може да ви пречат- заявява той, като показва с очи дисагите. — О, никак не. Моля, не се безпокойте — отговаря Иречек. Ал. Константинов, БГ, 43.

Б. Пред глагол в изречението (без удар.). 1. За образуване на отрицателни глаголни форми — за отричане на действието, означено от глагола. И най-слаб вятър не разклащаше върховете на овошките. Й. Йовков, Ж 1945, 29. В онова време между славянските наречия не е съществувало такова голямо различие. КМБП, 1875, 22. Млади, млади, ум не може / вам сърцата да смири! П. К. Яворов, Съч. I, 12. Аз не зная защо съм на тоз свят роден, / не попитах защо ще умра. Хр. Смирненски, Съч. I, 40. Не пей ми ся. И защо ли да пея / в тез години аз в каквито живея! П. Р. Славейков, Ч, 1870, кн. 1, 28. Да знайе, мома, да знай, / да знайе да са не жени! Нар. пес., СбНУ ХLVI, 159. ● С отриц. местоим. или нареч. — удвоява отрицанието. — Къде е постоянното ти местожителство? — Никъде не живеех постоянно. Ив. Унджиев, ВЛ, 338. Ние дечурлигата никога не бяхме виждали леля Дъмша. Елин Пелин, Съч. II, 119. Една съблазън ме опива, / зоват ме шепотно мечти — / далеч, де никой не отива. / Далеч в пустинни самоти. П. К. Яворов, Съч. I, 21.

2. С глагол в пов. или предхождано от частица да — за образуване на отрицателни глаголни форми за повелително наклонение. За изразяване на забрана. Товарът ти ще та смаже, клето момче! Не се ври там, дето нямаш работа. НБ, 1877, бр. 60, 235. Не ходи, момне ле, за вода,, / че е водана далеко. Нар. пес., СбНУ ХХХIХ, 30. Момиче, момиче / де гиди мряна рибо, / не стой срещу мене, / изгорях за тебе. Нар. пес., Христом. ВВ II, 215. Мор, мамо, мор, мила мамо, / сакън да не си плакала! Нар. пес., СбГЯ, 88. ● Простонар. Предхождано от частици да, дано. В клетви. "Да не цъфнеш, да не пекнеш, / дъще клета със Дойчина, / да окапеш, дето седнеш- / да не станеш по година!" Хр. Ботев, Съч. 1929, 25. Земьата коските да му не изпие! Клетва. СбНУ VIII, 243. Недка го люто поклела [вятъра]: / — "Дано не дувнеш, ветро ле, / дето ме от сън събуди." Нар. пес., СбВСт, 400.

3. Пред глагола във втората част на сложни разделителни изречения, свързани със съюзите я... я, ту... ту, или (ли)... или, кой... кой, който... който и под. За изразяване на съмнение, недоверие в действието, както и за посочване на непоследователност, несигурност в осъществяване на действието. — Тия пък пушки пипнахме от зелениковската застава.. — Такава пушка я гръмне, я не гръмне... П. Вежинов, НС, 189. Кой ми наловил, кой не наловил, / Войно наловил до два ми тоара, / до два ми тоара се яребици. Нар. пес., СбНУ ХХХIХ, 60. ● При елипса на сказуемото в същото по вид изречение (с удар.) — за заместване на цялото сказуемо и изразяване на същия смисъл. Той я беше продумал с него една година, я не, а бяха съученици. Н. Каралиева, Н, 170. Друг човек стана оттогаз. Изстина към нея,.. Стисна му се сърцето,.. Кое работи, кое не. Й. Йовков, ВАХ, 182.

4. Пред гл. съм в съставно сказуемо — за отрицание на предмета, признака, факта, посочен във втората част на сказуемото и понякога за противопоставяне на друг, уточнен във второ изречение със съюзи а, но, най и под. — Какви хора сте вие, бе? -.. — Приятелю, — обади се Гороломов — ний не сме лоши хора. Й. Йовков, ПГ, 23. — Гладен ли си, Иванчо? — Благодаря, бай Марко, не съм гладен. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 15. Закапаха едри капки, / летат, крякат гъски, патки: / буря страшна ще да ревне, / нели не са капки дребни / секи тича, в село бяга. Хр. Ботев, Съч. 1929, 21. За сърцата що се любят и смъртта не е раздяла! П. П. Славейков, ЕП 1907, 123. Славей ми пейе, мале, в нова градина. / Не е било славей, а наша Калина. Нар. пес., СбВСтТ, 114. Зададе се черен йоблак, / .. / Не е било черен йоблак, / .. / но са били арнаути. Нар.пес., СбНУ ХХХIХ, 28. ● При елипса на част от съставно сказуемо с гл. съм във второто изречение. — А как ви се чини учението — работа ли или не е? — Работа. Р. Каролев, РЗМ, 34. Тръгнала й Дайка, Дайке ле, / по поле просо да гледа — / да види узряло ли й, / узряло ли й, ли не йе, / да иде Дайка да жъне. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 134. — "Грозданке, млада невясто, / дума съм зачул, Грозданке, / истина ли е или не"? Нар. пес., СбНУ ХХХIХ, 55. — "Мамо ма, стара майчице, / като ма питаш да кажа: / денем е

мъка и не е, / нощем е мъка голема, / кога момите запеят / по тия ясни седенки." Нар. пес., СбВСтТ, 775.

5. При глагол обикн. в пряк въпрос — за изразяване на предположение, допускане или съмнение, колебание по отношение на някакъв факт, действие, за което се пита. Да не са ти потънали гемиите в морето? Й. Йовков, Ж 1945, 19. — Не е ли Иво отподире? — "Иво? / Къде се е по таз вихрушка дявал?" П. П. Славейков, ЕП 1907, 96. — Нали ми се не сърдиш ти, Колчо? Т. Влайков, Съч. I, 1925, 241. О, дали не е отсъдил Бог / теб гибел, роде мой, че всички твои котви, / захвърлени във бурите, ломят се? К. Христов, ЧБ, 7. Една заран чухме,че тъпат тъпане... "Господи, какво ще да бъде това!.. Не еничере ли идат?"... С, 1872, бр. 31, 243. // За изразяване на деликатно предложение, покана или напомняне за нещо. — Еленке, не е ли дошло време за училището? Ив. Вазов, Съч. IХ, 54. Не бива ли да отворим прозореца? Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 28. // За изразяване на учудване или упрек, че някакво действие или признак не са реализирани, отсъстват. — Не познаваш ли ме?... Има си хас! Че аз съм Велин! Елин Пелин, Съч. I, 54. В седемдесет и шесто въстание правим. Не си ли чувал за клисурското "топчѐ"? Ив. Вазов, Съч. IХ, 44. Мори Йово, моме Йово, / не найде ли нейде вода, / .. / да омиеш бело лице, / от праове, от съзове? Нар. пес., СбНУ ХLV, 369.

6. Разг. Пред всяка от две повторени форми на глагола, съединени със съюз и — за усилване на отрицанието. — "Опелът" направи засечка, отказа. Прегледах го — акумулаторът пуща искри, свещите чисти,.. А не ще и не ще. Ем. Манов, В, 51. От един час се мъча да поправя котлона, но не мога и не мога. △ Опитвах по различни начини да слоня детето да яде — не иска и не иска.

7. Диал. (с удар.). Ни, нито1. Стъмни се, а те ще вървят.., не път виждат, не нищо. Й. Йовков, ВАХ, 35. Той [слонът] плува добре във водата, лесно ся укротява и естествено е кротък и смирен. Ловят ги с хитрост, защото не помага не куче, не куршум. Д. Мутев, ЕИ, 45. Три години болен лежа, / не умирам, не оздраввам. Нар. пес., СбНУ ХХVII, 290. Нямал Ангял, нямал / нийде си никого — / не стара майка, / не стари тяйно, / не млада булка, / не дребни дяца. Нар. пес., СбНУ ХLVII, 26. Не слади, не блажи. Погов. П. Р. Славейков, БП I, 312.

II. При друга част на изречението, пред и след прости изречения в състава на сложни (с удар.) — за изразяване на непълно, частично отрицание. 1. За отрицание на означеното от думата, словосъчетанието или изречението, към които се отнася, при което обикн. се посочва нещо различно или противоположно. Кажи на баща си кого искаш. Ти ще се жениш, не аз. Ив. Вазов, Сч. ХVIII, 113. — За каквото и да отиваме в Америка, едно нещо е вярно: че напускаме родината си не от добро... Всеки от нас бяга от някакво зло — било сиромашия, било тирания... Ал. Бабек, МЕ, 9. Удрете, бийте ако ви нападнат, и ако умрете, умрете не като овце, не като волове, но като хора! НБ, 1876, бр. 36, 142. Не в черковний двор зариха на любовта / двете жертви — / .. / а погребаха ни тука, на брегът край таз / долина... П. П. Славейков, ЕП 1907, 124. В очите смръзнал вик и не в една / десница още пушката дими. Хр. Смирненски, Съч. I, 66. // Пред първата от две еднакви части на изречението или пред едното (по-често първото) от две прости изречения, свързани обикн. с противопоставителни съюзи а, но, ами — за отрицание на означеното от думата или изречението, на което се противопоставя друга възможност, проява и др. Той забърза повече, искаше му се не да ходи, а да тича. Й. Йовков, Разк. III, 18. Като че траяла бе тая зима / не месеци — столетия наред / и вече станала бе нетърпима. Бл. Димитрова, Л, 162. Мечка страх, мен не. Погов. П. Р. Славейков, БП I, 267. // В елиптични подчинени условни изречения след съюз ако и (понякога) частица ли — за отричане на едната от двете възможности, съпоставени в подчиненото и в главното или в предходното изречение. — Ако не от мене — от децата си се засрамете ! — каза им той. Елин Пелин, Съч. III, 15. Освобождението на целокупната българска родина чрез революция беше осуетено, ако не случайно, поне твърде неочаквано. П. К. Яворов, Съч. II, 167. Трябваше значи да се прибегне до някои по-ефикасни мерки, за да можем да вървим ако не напред, то поне наблизо до европейските земледелци. Хр. Даалиев, ТИА, 6. Насилва го да му брои 15 тур. л. [турски лири]; ако ли не, рекъл, сега ща да изпия кръвта на сички ви, колкото сте вкъщи. НБ, 1876, бр. 24, 95.

2. Пред подчинени обстоятелствени изречения за причина или цел, свързани със съюзи че, защото, за да — за отричане на предполагаема причина или цел на някакво действие и обикн. за посочване на същинската причина, цел в следващото изречение. Илия се надигна и стана.. С него станаха да си ходят почти всички. И не че бързаха или че имаха нещо работа, а защото крайненци бяха попрехвърлили вече,.. и само гледаха с кого да се счепкат. Й. Йовков, ЧКГ, 41. Не че отричам значението на критиката, но се гнуся от критѝка. Ив. Вазов, ПМЧ, 55. Разлепиха черните квадрати [некролозите] по стени и кепенци и ги разлепиха не за да оплачат покойника, а току само за да се обръща сърцето на кръчмарина, кога ги зърнеше. Г. Караславов, Избр. съч. II, 393. Не че бе [Радка] много убава / нито бе много работна, / нито бе много имотна, / много ѝ бе сладка думата. Нар. пес., СбВСт, 431.

3. Пред наречие или относит. местоим. за степен, количество (напр. много, толкова, колкото и под.) — за отрицание на нещо в известна степен, с ограничение, което понякога се уточнява в следващия текст. Говореше и годеницата, и в гласа ѝ имаше не толкоз решителен отказ, колкото стеснение и свенливост. Й. Йовков, Разк. II, 48. Пътят, който върви из боаза към Трявна.., минува покрай самата река, като лъкатуше успоредно с нейната не дотолкова права линия. З. Стоянов, ЗБВ I, 205. Той каза това не много уверено. △ Получих не колкото очаквах.

4. Пред нареч. или прил. за количество, размер, степен, време в сравнит. степен и предл. от — за посочване на краен предел, граница на нещо. Бяхме измиинали не по-малко от пет-шест км. Й. Йовков, Разк. II, 137. С тая пушка можеше да се убие врана на не повече от шестнадесет крачки. Ем. Станев, ЯГ, 5. По предградието имаше не повече от хилядо души. С, 1872, бр. 48, 387.Купувачът може да внесе само пятата част, а другите пари да заплати не по-късно от идущий ден. ВП, 63. △ Тази хижа е разположена не по-високо от 1500 м.

5. Пред нареч.малко в сравн. степен и обикн. предл. от — за изтъкване на еднаквост между два съпоставени признака; еднакво, толкова колкото, също толкова. Аз бях седнал на едно патронно сандъче в окопа и ухилен не по-малко от своите войници, благосклонно наблюдавах войнишката им шега. П. Вежинов, НС, 46. Аз нямам да се прощавам с никакви дами, но не по-малко ламтя за планините. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 33.

6. За посочване на противоположен признак, количество и др. на посочените от думата, словосъчетанието, пред които е употребена частицата. Не един път вече аз обръщам внимание на нашите поети върху художествената немска песен. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 5. Не след много подир това, архидяконът стана владика. На първата му литургия се стече много свят. Св. Миларов, СЦТ, 27-28. Разделяме се не за дълго. △ Познаваме се не отскоро. ● При предл. без или при думи с представка без-. — Подаръци ви донесох! — отвърна машинистът не без гордост. П. Вежинов, НС, 29. Събрали са пожертвования макар и не без труд. Д. Витанов, НС (превод), 4. Не бездарен, с ум събуден и гъвкав, той би станал добър човек. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 99.

III. За утвърждаване: 1. Самост. или с думи за потвърждение, съгласие след предходна отрицателна мисъл — за утвърждение, съгласие с казаното. — Но в града не се връщам. — Разбира се, не, то значи да те пипнат веднага, особено след последната случка. Трябва да са изпоарестували где кого хванат. П. Спасов, ХлХ, 56.

2. Непосредствено пред подчинени отриц. изречения със съюзи че, защото, понеже и под., както и при отрицание на глагол в главно изр., последвано от подчинено отрицателно изр. — за утвърждаване на действието от подчиненото изречение. Не че не са минали през ръката ми пари, — минали са, ама думата ми е, че тамам когато ти потрябват, бръкнеш — няма. Ал. Константинов, Съч. I, 203. Не че не искаше да го слуша,.. Напротив тя напрегнато го слушаше. Кр. Кръстев, К, 148. Чакам отговора ти. — Замълчах, не защото не исках да ти отговоря, а за да туря мислите си в ред. К. Петканов, В, 221. Всякакви народности ще срещнете там [в Буенос Айрес]. Може би най-малко италианци и испанци. И не защото не емигрират в Аржентина. Б. Шивачев, ПЮА, 62. Не искаме да кажем, че Хаджи Смион не обичаше да лъже, напротив. Ив. Вазов, Съч. VIII, 16.

3. Пред нареч. само — за подсилено утвърждаване на някакъв факт, признак и др., посочен в същото изречение, който се допълва и разширява в следващите главно или подчинено противопоставително изр. или част на изр. Решаваше се не само неговият живот, но и на цялото му семейство. Ст. Даскалов, БМ, 20. Той не е само доблестен — той е добродетелен. Ив. Вазов, Съч. II, 165. Тук [в Сливенско] нападнаха,.., диви оди на черкези и башибозуци, които хванаха да беснеят не само по селата, но и в града. НБ, 1876, бр. 50, 196. Не само че дойде на рождения ден, ами донесе най-хубав подарък. Но минаха се няколко часа и гемията не само че не се приближаваше към брега, а дори успяваше да навлезе още по-навътре в морето. Й. Йовков, Разк. II, 267.

4. Пред гл. съм, ставам в 3 л. ед. в съчет. с лошо, зле и обикн. със следв. изр. със съюзи да или ако. а) За означаване, че нещо е желателно да стане, да се извърши; добре е. — А бре Иване, хайде да та пооженим, бре — ще подкачи пак някоя от жените. — А че да видим, не ще бъде зле да стане такова нещо — ще каже Иван. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 43. — Значи, ще го осиновите [детето]... — попита той. — Не е лошо!... Стига само да се окаже с добра наследственост. Д. Димов, Т, 522. Те се замислиха за старостта и решиха, че не ще бъде зле да имат осигурена прехрана на стари години. Св. Минков, СЦ (превод), 54. Той [Ангел Кънчев] заминал за Белград, гдето влязъл в тамошното военно училище, като мислял, че не ще бъде зле, ако той са запознае с военната наука. З. Стоянов, ЗБВ I, 97. б) Разг. За изразяване на сдържан, внимателен съвет, препоръка. Не е зле да започнете още сега превеждането на разказа. Ив. Вазов, ПЕМ, 51. Нисичкият шофьор го погледна под око и каза спокойно: — Ти чиче, не е зле да мръднеш малко... Ако падне някоя бомба върху складовете, после не мо‑

гат ти събра парчетата... П. Вежинов, НС, 29.

5. Пред глагол (без удар.). а) В пряк, косвен или реторичен въпрос. За подчертаване на утвърждението на факта, за който се пита, и за приканване към положителен отговор. Кой не е чул старите да хвалят времето на своята младост? В. Пундев, Ч, СбПерП I, 101. — Пребийте ни, ама крак няма да мръднем оттук — допълни той. — Ей, не е ли истина, братя? Ст. Загорчинов, ДП, 32. Смешна жал, нелепа жал, / в грохотно жестоко време! / Не живот ли да отнеме / той живота свой е дал? Д. Дебелянов, ЗлП, 71. А кой управлява по провинциите?.. — Пашите,.. — Не под заповедите ли на великия везирин?.. — Разбира са, че под неговата заповед. Т. Икономов, С, 1872, бр. 40, 318. б) Разг. В реторичен въпрос или при отговор, след частица как <да> — за изразяване на потвърждение или пълно съгласие, готовност за действието, за което се пита. Ние с бащата се сприятелихме на парахода. И как да не завържеш приятелство с такъв чудесен работник? А. Каралийчев, С, 141. Ами слушаш ли майка си, баба си? Б. Рада. Слуша, как да не слуша. Ив. Кирилов, Ж, 67. — Ти видял ли си отблизо тия работи... — Как не съм ги видял, господине? Ив. Вазов, Съч. Х, 40.

6. Остар. и диал. В съчет. с частица ли.Нали. A какво е живот без вяра, свобода и правда? — Пустиня, ледена пустиня, не ли? Ив. Крилов, Ж, 40. "Що си дошла ти, о щерко на щитоносеца Зевса, не ли да видиш безсрамството на Агамемнон Атреев?" А. Разцветников, Избр. пр III (превод), 13. Моор. Да те благослови Господ за това, що си ти бил за мене и щото щеш да бъдеш! Франц. Кажете ми сега,.., не ли щяхте да бъдете щастлив баща? Н. Бончев, Р (превод), 7.

IV. В устойчиви конструкции: 1. Разг. Пред или след глагол или друга част в главно или подчинено изр. и следващо противопоставително изр., обикн. със съюзи ами, ами и, а (с удар.). За изразяване на много висока степен на проявата, означена от първата (по-рядко втората) част на изречението. Ти му викаш, че полицията бие.. Бие не, ами като ти стовари на врата няколко юмрука, че ти изскачат искри от очите. Ал. Константинов, Съч. I, 18. Кой бие жена си — бие ангела си.. Какви ги има! Да я биеш не, ами и земята под нея да не оставиш. Елин Пелин, Съч. II, 21. До живот се обичайте! Като брат и сестра не, ами още повече се обичайте. Т. Влайков, Съч. I1 1941, 161. Тя [Бонева] е артистка известна и е една от най-добрите. Изпълни своята роля не добре, ами дори и много добре. Р, 1926, бр. 213, 2. Ако народът узнае,.., с каква своекористна цел ся борят те.., депутат да ги изберат не, [ами и] с камъне би го побили, на вечно проклятие би предали и него, и партията му. П. Р. Славейков, ПХС, 70. // Разг. Между две форми на повторена дума, свързани със съюз ами. За изразяване на висока степен на означените от повторената дума признак, действие, проява. — Тежки времена бяха... — Тежки не, ами — тежки! — съгласява се старецът. Др. Асенов, СВ, 156. — Виж тоя дърт пинтия — вариклечко, за две пари свещ пали.. — вариклечко не, ами вариклечко, — подшушваше чорбаджи Петраки и пак приглашаше. Ив. Вазов, Съч. VIII, 3. Студентите обявиха митинг по македонските работи.. И стана митинг. Хем митинг не, ами митинчага! Ал. Константинов, Съч. I, 139. "Бре! — .. — американска работа." "Американска не — .. — ами си е баш американска." Й. Радичков, СР, 96.

2. Разг. Обикн. след глагол в бъд., съюз ами и следващи фразеологизми <и> хоро ще играя, <и> оттатък ще мина (с удар.).За изразяване на категорична увереност, че означеното действие ще се осъществи. — Няма пари.. — "Да имаш да взимаш, приятелю", — си помисли Зойка, кипнала от яд. — "Ще дадеш не, ами и хоро ще ми играеш!" Д. Немиров, Д №9, 141. — Ще ги съдим не, ами и оттатък ще минем. Й. Йовков, ВАХ, 69.

3. Разг. Между две форми на повторена дума (без удар.). За означаване, че назованото от повторената дума няма значение и че нещо става (ще стане), извършва се (ще се извърши) независимо от него. Сам ще я свърша [работата] тогава, викам си, тежко не тежко, ще я свърша. Б. Обретенов, С, 135. Срам не срам, примолих се на горскостопанския директор инж. Попов да ми даде кон. Н. Хайтов, ПП, 110-111. — Но момчетата са гладни.. Е, щем не щем, трябва да почакаме до нощта! Ив. Мартинов, ПМ, 115. Един странен глас профуча над нас и аз видях една голяма уста,.., и в нея застинал въпросът: че как тъй? — Как не как — знае устабашията. Това ми каза той, това ти казвам и аз. Ст. Чилингиров, ХНН, 119. — "Фатмино, любе Фатмино, / питала ли си майка ти, / дава ли тебе за мене?" / "- Дава ме майка, не дава, / я ще със тебе да дойдам." Нар. пес., СбНУ ХХХIХ, 269.

4. Разг. Между повторени форми на глагол (без удар.). а) За означаване, че действието, назовано от глагола, се осъществява в ниска степен, недостатъчно или, че едва е започнало да се върши. Пред джамията се събраха не само вчерашните мъже с торбите.. Ходжата, който си почиваше, видя не видя, стана и излезе с вечната си броеница в ръце. Б. Несторов, АР, 121. — Хайде, моля ти се, Ванко,.. Остави... Още дошел не дошел, пари ще ми даваш... М. Грубешлиева, ПИУ, 221. б) Между повторени форми на глагол в съчет. със същ. за период от време или възраст. За означаване, че действието, назовано от глагола, е траяло приблизител‑

но колкото времето, периода, възрастта, означени от съществителното или по-малко от тях. Мина година, не мина, отвори се войната. Ив. Вазов, Съч. IХ, 44. Мина не мина час и всичко беше готово. П. Бобев, ГЕ, 146. Минала не минала неделя и Лука започна да вдига телефона. Н. Каралиева, Н, 40. Стига не стига Франклин на десетгодишна връст, баща му го настани в своята свещарска фабрика. С. Бобчев, ЖФ (превод), 11.

5. Разг. Пред глагол в подч. обст. изр. за време, започващо с нареч. още. За означаване, че действието от главното изречение става веднага, прекалено скоро след действието на глагола в подчиненото изречение. Ходи Радойчо на сафер, / ходи Радойчо, пак дойде. / .. / Още бе от кон не слязъл, / .. / пак за Калуда попита. Нар. пес., СбНУ ХХХIХ, 267. Янкула вино пиеше / и фалба ми се фалеше: / Яз имам жена кадъна, / .. / Ошче речок не дорече, / реч отиде дор на царо. Нар. пес., СбНУ VI, 14. Оште Яна у двор не влезнала, / .. / Яна се е с рода пофалила. Нар. пес., СбНУ VI, 35.

6. Разг. В съчет. със знам в 1 л. ед. и следващо въпрос. местоим. или местоим. нареч. За означаване на признак, лице, обстоятелство, които са неопределени или няма нужда да се уточняват. Първи жените казаха, че не знам коя си била чула окарина край топилниците. Й. Радичков, СР, 84. Леля Станка имаше някаква далечна роднина, гражданка,която живееше в София, дето имаше собствена къща и получаваше пенсия за не знам какви заслуги на покойния ѝ мъж. Елин Пелин, Съч. II, 119. — Пенко! Пенко! Хайде, майка, късно е веке. Ела да вечеряш — викаше за не знам кой път баба Катерина. П. Здравков, НД, 7. Да казуваме тойзи е грек, а онзи е московец и други не знам каков, ще каже.. не да любиме ближнаго нашаго, ами да го мразиме. ЦВ, 1859, бр. 433, 1.

7. Разг. При непрех. глагол в св., означаващ висока степен на действие (като нагледам се, начудя се, нарадвам се и под.) във 2 л. ед., предхождан от частица да и обикн. крат. лич. местоим. в дат. или косвено допълнение. а)За изразяване на голямо възхищение, одобрение, задоволство и др. и на желание за извършване на действието, означено от глагола. — Че димитровче, разбира се. Едно красиво, пъстро, весело българско цвете!... Я го виж! Да му се не нагледаш! Д. Немиров, КБМ, 76. На два аршина току видиш избликне вода като сълза — да ѝ се не напиеш. М. Георгиев, Избр. разк., 107. Омайват те тия песни и тия чуруликанета! .. Онова ясно и хубаво време — да му се не нарадваш! Т. Влайков, Съч. I, 1941, 50. Просто да му се не начуди човек. Такъв жив, пъргав, тича насам-натам, размерва, разчита планове. Такъв е той, бай Кольо. ВН, 1958, бр. 2082, 4. Какви праскови! Да береш, да се не набереш! б) В същата конструкция с гл. надявам се.За изразяване на голяма изненада или разочарование. Забелязах, че и сам Ванюша се поучуди от вида му. — Я виж какъв момък! — каза той, като се почесваше. — Просто да не се надяваш... П. Вежинов, НС, 15. в) В същата конструкция или само при глагол в мин. неопр. За изразяване на силно възмущение или клетва. Синца се радваме и скачаме около мама, а тя стои като сърдита. — Не наскачели сте се вий! — каже тя, — на вас е весело, драго, ами я мене питайте какво ми е. Ил. Блъсков, С, 9. Дафинка люто кълнеше: / "Ветро льо, не навеял са! / Дъждо льо, не навалял са! / Дето ма от сън събуди". Нар. пес., СбГЯ, 87. Лока да се не налока. Клетва. СбНУ VIII, 245.

8. Разг. В конструкции от съставно сказуемо с гл. съм и повторени форми на едно съществително, съединени с предл. като и (диал.) како. За изтъкване на необикновено качество на предмета, означен от съществителното. Боли Яну бело гърло. / Не йе гърло како гърло, / тук йе гърло мерджан зърно. Нар. пес., СбНУ ХI, 57. Не е цена като цена, а някаква астрономическа сума. △ Не е човек като човек, че да се разбереш от две думи с него.

V. Като съставна част на сложни форми и части на речта. 1. В съчет. с частици ще и (остар. и диал.) ще да — за образуване на едната от отрицателните форми на бъдеще време; няма. Седнах на земята и заплаках. Защо заплаках — питай ме, не ще ти кажа. Г. Караславов, Избр. съч. I, 83. Не ще би излишно, сякам, ако ви прикажа нещо скратено от пролетошните приключения у Сливненско. НБ, 1876, бр. 50 196. Премислила си майката: тоя човек не ще да го заведе до място, ами ще го някъде утрепе, и рекла на момчето да разпъди тоя човек и да хване друг. Христом. ВВ I, 30. — "Сестро Дукяно, Дукяно, / не можем, сестро, да влезнем, / мама съм болна оставил, / по-бързо, сестро, д’идеме, / че не ще да я заварим." Нар. пес., СбВСТт, 952.

2. В съчет. с въпрос. местоим. и нареч. и понякога с частица ли — за образуване на сложни обобщителни местоимения и наречия, означаващи много и всякакви, най-различни предмети, лица, признаци и обстоятелства, напр.: кой <ли> не, какъв <ли> не, кога <ли> не, как <ли> не и под. Лете боляринът живееше тук, а през късна есен,.., потегляше за града, следван от цял керван коли, претоварени с жито, царевица, картофи, просо, кожи, мед, сушени плодове и какво ли не... Д. Линков, ЗБ, 45. В селото, слушам, приказват и за Гаврила, и за кмета, и за кого не. Й. Йовков, А, 43. Виждаш ли тия хора, дето са ме заобиколили? Дошли са да ме видят откъде не. Ст. Загорчинов, ДП, 348. У нас по жените колко ли и какви ли не предразсъдъци и криви мисли ся мотаят. Й. Груев, КН 7 (превод), б.г., I-II.

VI. Като същ. ср. а) Обикн. членувано или със съгл. опред. Отрицателен отговор, несъгласие, отказ. Противоп. да¹. — Не знам как си представяш възпитанието му, но напоследък съвсем си го разглезил... нашето момче не знае какво значи "не". Др. Асенов, СВ, 82. Когато Наско посегна към нея почти замижал, тя направи едно движение да се запази,.. езикът ѝ засъхна неподвижен. "Не"-то дойде до устните ѝ и се върна назад. Г. Краев, Ч, 72-73. Графът му задаваше и други въпроси с желание да завърже по-траен разговор, но Хилков със сухите си "да" и "не" го съвсем обезнадежди и графът се заприказва с майката. Ив. Вазов, Съч. ХII, 188. б) Отрицателен глас при гласуване, обикн. при избор на някого, предложение за нещо и др. Противоп. да1, за. — Защо сте го избрали за доцент?.. — Моята бюлетина беше "не"! Др. Асенов, СВ, 149. Кандидатът за професор получи 15 да и 3 не.

◊ Не ме докосвай; не ме бутай. Разг. 1. Растението слабонога. По сенчести влажни места често у нас може да се срещне своеобразно растение със сочно прозрачно стъбло и с нежни листа.. Това е растението не ме докосвай (слабонога). Бтн. V и VI кл, (превод), 81. 2. Мимоза.

> Да, ама не. Нов. Разг. За означаване, че нещо привидно изглежда по един начин, но всъщност е друго, както и че привидно изглежда, че нещо ще стане, но всъщност не става, и под. Всички бяха убедени, че сега правителството ще си подаде оставката. Да, ама не. Да не се казвам; да не ми е името; да не съм. Разг. Със следв. собств. име и изр. със съюз ако. За подчертаване, уверяване, че непременно ще направя нещо или че нещо е точно така, както аз твърдя. Боже милосердний! Три дена, само три дена ми дай властта в ръцете, ако не направя дармадан цяла България, да не съм Стамболов. Ал. Константинов, Съч. I, 65. — Помоли го за прошка и ще видиш, че моята дума ще се сбъдне; хем ако се не сбъдне, а я да не съм Въла! М. Георгиев, Избр. разк., 75-76. Ако не стане така, както ви казвам, да не ми е името Милачко. Тонич, ГЗМ, 54. Не бѝ. Остар. и диал. Не стана, не се осъществи нещо, което съм искал, очаквал, за което съм положил много усилия. Плака [старецът] на докторите да го [сина му] спасят, моли ги, че му бе едничък за радост в живота и отмяна на старини, но не би. Г. Караславов, Избр. съч. I, 95. Аз ся отнесох най-напред до Садък паша в Одрин, дано издействува да постъпи в някое горне училище царско в Цариград, нъ не би. АНГ I, 61. Не веднъж, <и> не два пъти (дваж). Разг.; Не еднъж, <и> не дваж. Остар. Много пъти; многократно. Той знаял всичките ъгли в Молдавската земя,..; защото не еднаж, не дваж той тука е прибягвал. Ст. Ботьов, К (превод), 223. Не един (една, едно), <и> не два (двама, две) Доста, много, мнозина. През своя юнашки век той много е сторил и видял, очистил е не един, не два турчина. Ив. Вазов, Съч. ХV, 15. Не едно и не две имена можеха да се изредят на хора из рода на дядо Слави. Й. Йовков, ПК, 35. Не една, и не две, и не три разпалени младежки глави бидоха свърнати и ослепени от блясъка на гордия победител [либерализма]. Г. Кирков, Избр. пр I, 29. Не е до нещо. Разг. За отричане, че някъде или в определен момент е подходящо, желателно нещо (посочено от следв. същ.). Боян се изсмя от нерви. Някой го смъмри: "Сега не е до смях." М. Грубешлиева, ПИУ, 245. Не е за нещо. Разг. 1. За отричане, че някакъв предмет, факт посочен от следв. същ. има особено значение в дадения случай. — Нека идем там, на моята ливада.. — А бе, Еньо, я ни остави да си вървим,.. — Ама защо бе, какво има — не е тук за моята ливада, ами мястото е по-добро. Елин Пелин, Съч. III, 92. 2. За означаване, че действието, означено от следв. отгл. същ. не може или не заслужава да се допуска. — Ето какво намерих аз в неговий [Алиевия] сандък. И Джамал бей показа на Емина малката икона,.. — Това не е за вярвание, ефенди. В. Друмев, НФ, 64. Българската история, според редактора на "Български глас", била гнуснава, а пък "Български глас" според тези му думи е толкова сипкав и дрезгав, щото не е за слушане. НБ, 1876, бр.45, 177. — Хайде, сядай и пиши — такъв материал не е за изпускане! Г. Русафов, ИТБД, 239. Не ми е до нещо, някого. Разг. За означаване, че някой няма готовност, желание за извършване на нещо или не се интересува от някого, нещо (посочено от следв. същ.). — Гладен ли си? — Карай, сега не ми е до ядене... Др. Асенов, СВ, 110. — Хайде да те оженим, сине!.. — Остави сега, майко! .. не ми е до женене... Ив. Карановски, Разк. I, 38. — Хайде да се поразходим. Отговорих, че не ми е до разходка. Р. Ралин СбСт, 121-122. — Добре че [крадците} са оставили ракията, тя ще ти разкара уплахата и ще дойдеш на себе си. — Не ми е до ракия, Белчо!. К. Петканов, МЗК, 167. Не ми е за нещо. 1. Разг. За означаване, че някой не държи на нещо, не отдава особено значение на нещо (посочено от следв. дума). Сгоди се и се ожени.То беше една сватба — събор. И не му беше толкова за сватбата, колкото ей така — да направи нещо напук на хората. Г. Караславов, Избр. съч. II, 70. Кажи на баба си Гергевица да заколи едно пиле.. не му беше за яденето — като всички, които пият ракия, той малко ядеше, — гледаше да остане самичък. Й. Йовков, ПГ, 30. 2. Диал. За означаване, че някой няма възможност и не иска да върши действието, означено от следв. същ. Горице ле лилякова, / .. / разтвори си лист да мина, / .. / че не ми е за стоянье, / врана коня за държанье. Нар. пес., СбВстТ, 187. Дели Яно, дели Йенчице, / разведи са,

разклони са / яз да мина да замина, / че не ми е за седене, / .. / мойто булче болно лежи. Нар. пес., СбВСт, 519. Не щеш ли. Разг. 1. За изразяване на изненада, учудване от нещо неочаквано. С няколко другари бяхме отишли да се повеселим в бахчата на Йоргакя.. Не щеш ли, задава се Йоргаки. Д. Немиров, Б, 138. Влязох в кръчмата. Там се събрали хора.. Запознах се с публиката. Не щеш ли, те всичките колеги-ловци. Елин Пелин, Съч. IV, 233. 2. За означаване, че нещо става изведнъж, без да са го очаквали; неочаквано, внезапно. Тръгнали си [момчетата]. Не щеш ли, насред пътя им се строшила колата. Ран Босилек, ВП, 53. Хич да не е. Простонар. Най-малко, не по-малко (от посоченото количество). Като почнали русите да гърмят, запалили го [барута]. Цъфнало калето като презрял пъпеш и заринало хич да не е шест хиляди турчуля. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 176. Хич да не е, мисля че ще ти услужи поне с 200-300 лева.

> Ако ли <пък> не… <то (тогава, тогаз)>… сложен съюз. Разг. В сложни съставни или смесени изречения въвежда подчинени обстоятелствени изречения за условие. За означаване, че действието в главното изречение е следствие от липсата на осъществяване на условието в условното изречение. Ако ли пък не дойдете, ще отидем на кино. △ Ако ли не се съгласят на приемливи условия, тогава договорът няма да се подпише. Ако не¹; ако ли не сложен предлог. След въпросителни изречения — за изразяване на увереност, че нещо (посочено след предлога) е единствената възможност; освен. Не напразно тая планина е била отечеството на Орфея: де ще Музите намерят прием в нашия железен век, ако не тука? Ив. Вазов, Съч. ХVI, 10. Тогава той забеляза, че на прозореца,.., стои войник.. Кой можеше да бъде тоя войник, ако не часовой? Й. Йовков, Разк. III, 42-43. С какво друго, ако не с оръжие трябва да въстане мирното българско население. НБ, 1876, бр. 5, 18. Ако не2; ако не и; ако ли не и сложни частици. За усилване. При подчертаване, изтъкване на нещо, (изказано в отделна обособена част на изречението или в цялото изречение); даже, дори. Всяко чувство, ако не и всяка мисъл, е преди всичко една мелодия. Стихотворението най-често се поражда в душата на поета като една песен без думи. П. К. Яворов, Съч. III 1965, 281. Да не би да¹ сложен съюз. Въвежда подчинени обстоятелствени изречения за цел или причина; за да не би да. Тате, да се махнеме от тук, да не би да ни намери някой... В. Друмев, И, 49. Хафъз паша проводил 2 .. баталиона, за да препятствуват на башибозуците, да не би да изгорят тези села. НБ, 1876, бр. 44, 174. Да не би да2 и (остар. и диал.) не би да сложни частици. Във въпросителни изречения — за изразяване на предположение, възможност или опасение. Да не би да дириш някого? Елин Пелин, Съч. II, 90. Баба жерави думаше: / — "Жерави, летни фтичета, / .. / Да не би да сте видяли / нашаго сина Стояна?" Нар. пес., СбВСт, 378. "Яно, каква е таз твоя промяна? / .. / Нещо потайно, не би да си болна?" П. П. Славейков, ЕП 1907, 28. Едва (едвам) <ли> не сложно нареч. Означава, че съвсем малко не достига до пълната проява на някакво качество, количество, степен и под. или до реализиране на някакво действие; почти. Това той каза така спокойно, сякаш не ставаше дума за хора,.. Погледнах го едва ли не стреснат. П. Вежинов, НС, 11. Като изля в устата си едва ли не половината стомна, той също седна да се изува край огнището, без да обръща внимание на закачките на другарите си. Д. Талев, И, 211. "Пребиха го" — мина му през ума, като едва не скочи в помощ на Голям Борован. Д. Ангелов, ЖС, 61. Селеник (Солун) е пълен с българе едвам ли не наполвина с гръците. НБ, 1876, бр. 7, 27. За да не би да и (остар.) за да не би че сложен съюз. Въвежда подчинени обстоятелствени изречения за цел или причина; да не би да. За да не би да излезе от нещо огън или искра, всякъде е постлано с мешини и человеците, които ходят тамо, не носят обуща. ИЗ 1884-1881, 1882, 134. Назовавай всяко едно прегрешение на неговото право имя, за да не би че направиш чрез кротостта и чрез страшливата си милост слабия още по-слаб, дързостливия злодеец още по-дързостлив. Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 163. Защо <пък> не сложна частица. В реплика и обикн. при отговор. 1) За изразяване на сдържано съгласие, одобрение, готовност по повод на някакво предложение, искане и под.; добре. — Я кажи — какво ти струва да ни направиш къщичка в полето — нали обеща?.. — Бива! — рече той. — Защо не? П. Бобев, ГЕ, 21. Нека, казва, тях приберем по-напред. Добре, казвам, защо не? Елин Пелин, Съч. I, 208. Тъй както малките деца разлистват / и почват със картинките от края, / така и мене днеска ми се иска / за бъдещето да си помечтая. / Защо пък не? — В мечтите няма цензура. Н. Вапцаров, Избр. ст. 1951, 141. 2. За потвърждение на нещо, за което е изказано или съществува съмнение и за отхвърляне на съмнението. "Ти да не мислиш, че с гайда ще влезеш [в рая]!" .. "Че защо не -..- Бог праведни хора е виждал, ама гайда се съмнявам да е виждал." Й. Радичков, СР, 83. Би била готова да приеме:.. за внуци... отрочетата, които уличницата носеше в себе си... защо пък не, най-сетне? Б. Болгар, Б, 76. Как не сложна частица. Разг. 1. За изразяване на увереност, сигурност в нещо; разбира се, да¹. — Ами ходила ли е на училище?.. — Как не — беше: четвърто отделение свърши миналата пролет. Г. Райчев, ЗК, 137-138. — Изменил ли е нещо в нрава си, станал ли е малка по-добър? — Как не,

станал е, и много дори. Й. Йовков, Ж 1945, 153. 2. За изразяване на категорично несъгласие, неодобрение, протест; в никакъв случай, не. Защо не дойде? Или иска аз да отида, да му се поклоня, как не! В. Андреев, ПР, 129. — Да притворя прозореца — предложи Алекси. — Как не, искам чист въздух! Сп. Йончев, СбСт, 148. Не думай<те>! сложна частица. Разг. 1. За изразяване на голямо учудване, понякога примесено с недоверие; ами. — Че вие още ли не знаете? Снощи Нонка се върна при Найдена. — Бре не думай! Г. Райчев, ЗК, 100. — В Русия имало изгледи да настане глад! — Не думай! — Самата истина. Г. Караславов, Избр. съч. II, 304. 2. За изразяване на пълно несъгласие с нещо. "Продай ми — казва — единия бивол! — Не думай, чорбаджи — отвърна му чичо Стамен, — ако си продам бивола, утре какво ще впрегна?" А. Каралийчев, ТР, 192. Не ли (ле) сложен съюз. Диал. Камо ли. Дадоа му една чаша вино. / Ка я дигна, капка не остана. / Изговара сирак болен Гюро: / — Пуста да е чаша омалела, / оти нема уста да натопа, / а то не ли заби да усета! Нар. пес., СбНУ ХLIII, 217. — "Стани, Яно, стани, мила снао!" / .. / Яна ни сос нога, ни сос рака, / а то не ле глава да подигне. Нар. пес., СбНУ ХLV, 366. Не само... но (ами, а) и; не стига че... но (ами, а) и; не че... но и. Съотносителни сложни съюзи за противопоставяне, означаващи, че към казаното в първата част на изречението се добавя нещо ново, допълнително във втората част, което може да има и по-голямо значение. Смал не сложно наречие. Остар. и диал. Насмалко, почти, едва ли не. Тия [прочути] мъжие,.., работили двойно, сир. смал не по цял ден и по цяла нощ. Й. Груев, СП (превод), 18. В едно място ся изпиват в годината смал не 200 бъчви ракия. Хр. Данов, Лет., 1869, 125. Съвсем не сложна частица. Воен. Употребява се като отрицателен отговор, обикн. от войници, полицаи и под. пред по-висше началство. — Седнете, поручик — ... Да нямате нещо общо с полковник Манев?... — Съвсем не, господин полковник. П. Вежинов, ВР, 150. — Ти видя ли го [оратора] кой е? — попита той стражаря, който беше най-близко до него. — Съвсем не, господин старши. П. Спасов, ХлХ, 121.

— Други (диал.) форми: ня, н' (съкр.).

НЕ-, под ударение понякога ня-. Представка, която, присъединена към имена, причастия, глаголи и наречия (направо или заедно с наставки), образува: 1. Отвлечени съществителни със значение: липса, отсъствие на признака или действието, означени от основата, напр.: невяра, несгода, недоверие, невнимание, неуспех, нещастие и под.

2. Съществителни за лица със значение: лице, което няма качеството, професията и под., означени от основата, напр.: неспециалист, неприятел, нежител и др.

3. Прилагателни и причастия със значение: а) Който няма или не се характеризира с признака, проявата, означени от основата, напр.: неграмотен, негоден, нечист, неудобен, несвършен, несресан, неубит, невъзпитан, недипломиран, несричков, нетактичен, нетрудов, нещатен и др. б) Който не може да бъде подложен на действието, проявата от основата, при който не може да се осъществи, приложи това действие, тази проява, напр.: неизлечим, неделим, неръждаем, несмилаем, неугасим, неудържим, невъобразим, неуморен и др. в) Който не върши, не осъществява (не е свършил, осъществил) действието, означено от основата, напр.: неспирен, неувяхващ, несекващ, невлязъл, неседнал и под.

4. (Обикн. с удар.). Прилагателни и наречия, означаващи частична липса, непълнота, недостатъчна проява на признака, изразен от основата, напр.: неголям, нелош, невисок, нерядък, недалеко, недобре, немалко, невинаги, неотдавна и под.

5. (Обикн. с удар. с форма ня̀-). Неопределителни местоимения и местоименни наречия, напр. някой, някакъв, няколко, някъде, някога, някак, нещо, неколцина и др.