НЕАКТИВЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕАКТЍВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. 1. Който не е активен, енергичен; пасивен. Неактивен ученик. Неактивно дете.

2. Който не протича активно, дейно; пасивен. — Аз съм още доста бояк и енергичен, даже до такава степен, че мъчно понасям неактивността и слабото желание за работа в болницата.. Аз съм сигурен, обаче, че не ще мога да мъкна дълго това неактивно съществуване. Раб., 1932, бр. 31, 4. В резултат на това [осмотичното налягане] клетъчната плазма се свива и настъпва състоянието.. — на неактивен живот (анабиоза). М. Киров, ТК, 4.

3. Спец. Който не проявява способност да реагира, въздействува и под. Щом емулсията достига висока чувствителност, желатинът се нарича активен. Ако чувствителността на емулсията остава ниска.., той е неактивен. Й. Малиновски, ХФ, 19.

4. Хим. За химически елемент или съединение — който няма способност да встъпва в реакция; инактивен. Ако подредим металите според афинитета им към електрона, ще получим тъй наречения електроафинитетен ред. Той почва с алкалните метали.. Тези метали се наричат активни. Колкото отиваме по-надясно, толкова по-неактивни стават металите. Св. Райчева, К, 28. Общият брой на оптичните изомери се намалява — явяват се неактивни форми (инактивни съединения). Хим. VII кл 1950, 96. Неактивен радикал.