НЕАНДЕРТА̀ЛЕЦ

НЕАНДЕРТА̀ЛЕЦ, мн. -лци, м. Палеонт. Представител на предисторически човешки вид, открит в долината Неандертал (Германия), живял в епохата на палеолита в Европа,Азия и Африка, който се е отличавал с нисък ръст, голям череп с ниско, наклонено назад чело, липса на брадичка и др.; неандерталски човек. През 1856 г. в долината Неандер (Neanderthal) в пещера била открита друга находка от кости на първобитен човек... Появяването на неандерталеца,.., бележи следващата фаза от развитието на древния човек. Ал. Гюровски, АЧ, 62-63. Неандерталците изработвали оръдия на труда от камък, дърво, кости и др. Биол. IХ кл, 1981, 44. През 1921 година в Южна Африка е намерен един извънредно интересен череп заедно с части от скелет, които изглежда са останки от по-усъвършенствуван човек, който прави преход между неандерталеца и човешкото съще‑

ство. Геол. IХ кл, 177.

— От нем. собств.

Списък на думите по буква