НЕАНДЕРТАЛСКИ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕАНДЕРТА̀ЛСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Обикн. в съчет.: Неандерталски човек. Палеонт. Неандерталец. През третата междуледникова епоха е живял т. нар. неандерталски човек, който имал нисък ръст, широки плещи и ниско чело. Р. Христов и др., Г, 117. Едно от животните, с които неандерталският човек е водил жестока борба, е била свирепата пещерна мечка. К, 1968, кн. 8, 10.