НЕАНТАГОНИСТИЧЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕАНТАГОНИСТЍЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Книж. Който не се отнася до непримирима враждебност, не е антагонистичен; неантагонистически. Има конфликти антагонистични, има и конфликти неантагонистични, при все че и едните, и другите се свеждат до борбата между старото и новото. С, 1951, кн. 12, 184. Само когато световното развитие се постави на неантагонистични начала, ще могат да се отстранят особено паразитните,.. спътници на свръхускореното промишлено развитие като нервните депресии и екологическата криза. Съвр., 1975, кн. 2, 426. Неантагонистични противоречия.