НЕАПОЛИТАНСКИ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕАПОЛИТА̀НСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до Неапол и до неаполитанец; неаполски. Неаполитанската школа се представлява.. от двамата си най-велики живописци [Джордано, С. Роза]. К. Величков, ПССъч III, 209. На обедното слънце, ярко, топло и жълто, неаполитанските улички изглеждат прекрасни. Неаполитанска канцонета.

◊ Неаполитанска жълта. Спец. Жълта боя, която представлява оловно съединение на антимонова киселина и се използва за рисуване и в печатарството; неаполско жълто. На старите асирийци освен тези пигменти били познати естественият ултрамарин и оловният антимонит.. известен по-късно като неаполитанска жълта. Н. Преславски и др., НПБ, 6. Неаполитанско боту̀рче. Многогодишно тревисто растение от семейство игликови със ситни розови цветчета, което цъфти през есента; есенно ботурче. Hederifolium. От семейството игликови (..) у нас като характерно есенно растение с продължителен цъфтеж — .., е известен видът неаполитанско ботурче.. растение с грудковидно кълбовидно, сплеснато като мандарина коренище. Н. Виходцевски, НЕР, 32.