НЀБЕН

НЀБЕН, -бна, -бно, мн. -бни, прил. 1. Анат. Който се отнася до небцето, до небе2; небцов. Тялото на опашатите земноводни е голо, източено и завършва с опашка.. Зъби носят горните и долните челюсти, а съшо така и небните кости. Л. Христов, З, 41-42. Небните зъби [на трито‑

ните] са разположени в напречни дъги. Л. Христов, З, 49.

2. Езикозн. За звук на езика — който се образува, учленява върху небцето. Старобългарските съгласни букви и звукове в старите ръкописи,.., могат да се разделят на четири разреда: на устни: б,в, п, ф, м,.. и на небни: л, н и р. СбС, 1875, кн. 1, 185. Небните съгласни букви л, н в говора на гр. Охрид са меки и твърди. СбНУ Х|VVV, 524.

Небна завеска. Анат. Задна част на мекото небце, която се спуска леко надолу; небцова завеска, небцово платно. Небно езиче. Рядко. Меко небце; увула. Устата при прилепнали устни представлява кухина, заградена от шест стени. . Част от мекото небце, небното езиче (увулата),.. и основата на езика образуват задната страна. Н. Пръвчев и др., ЗТ, 26-27.

Списък на думите по буква