НЕБЕСЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕБЀСЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. 1. Който се отнася до небе1 (в 1 знач.). Последните възвишения на Балкана неусетно потъваха в небесната синева. Ал. Бабек, МЕ, 6. През първия ден на обсадата Самуил Мокри нищо не предприе; останала бе впрочем още около една четвъртинка от всекидневния небесен път на слънцето. Д. Талев, С II, 201. — Отде знаят птиците небесни, че е дошла пролетта, та идват в гнездата си! Ст. Загорчинов, ДП, 345. От синята небесна висина / с глас чучулига бисерни заниза. Ем. Попдимитров, СР, 17. Небесно пространство. Небесно явление.

2. Който се отнася до Космоса и до космическите тела; космически. В средата на градините,.., са издигаше един околчест салон.., на когото азюрния свод,.., представляваше всичките съзвездия с планетите,..; и тоя свод са движеше също както небето, чрез машини тъй невидими, както са ония, що управляват небесните движения. И. Адженов, ВК (превод), 29. Небесно тяло. // Нов. Който се отнася до полет в Космоса, който е свързан с такъв полет; космически. Стартът на електрическите небесни кораби ще става, разбира се, не от повърхността на Земята, а от претоварни станции и върху орбити. П. Спасов, ЧК (превод), 202.

3. Който има синия цвят на небето1; светлосин, небесносин. Девойката беше твърде хубава. Едно бяло, кръгло, румено лице, очи небесен цвят. Ив. Вазов, Съч. ХII, 175. — На котильона ще играя... Видиш ли оная госпожица с небесната рокля? Нея съм ангажирал. Ив. Вазов, Съч. ХI, 200. "Пет години ходих... гряха ми в премежди / две очи небесни под гайтани вежди." П. К. Яворов, Съч. I, 43. Небесен пуловер. Небесна дамаска за мебели.

4. Рел., понякога поет. Който се намира в Божието царство, на небето¹ (във 2 знач.). Обширната небесна зала се пълнеше със светци. Елин Пелин, Съч. IV, 13. Молитва, пост и милостиня отварят небесните врата. П. Р. Славейков, СТИ, 2. Мъка обзе боговете в палата небесен на Зевса. А. Разцветников, Избр. пр III (превод), 22. Събрали се си светии, / си светии небесни, / да се съда край Господа, / кой запали Света гора. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 488. // Който се отнася до боговете, ангелите, светиите и др. същества, които според религиозни и митологически представи се намират на небето¹ (във 2 знач.). — Боже, жив ли си още!... Виждаш ли нашите сълзи? — отчаяно призоваваше Герчовица небесните сили. Ц. Церковски, Съч. III, 211. Овчарите пък,.. твърдяха,.., че тъкмо през това лято небето щяло да се разпука и от него на земята щяло да се изтърси небесното войнство и да порази неверните агарянци, върли грешници. Д. Рачев, СС, 284. Той [Сатанаил] съблазнил служебните власти — третята част от небесните обитатели — ангелите, за да се откажат от службата си. ПСп, 1873, кн. 7-8, 76.

6. Рел. Който се отнася до Бог, който е свързан с Бог или божество, с неговата воля, власт, благоволение и под.; божи, божествен. И ровейки горчиво сметта, този служител на Христа бе постепенно престанал да вярва в Господ, в православието и в небесната правда. Д. Димов, Т, 633. Човек е създаден за радостта. Тя е негово право по всички земни и небесни закони. К. Константинов, ПНП, 32. Човек е требувало да бъде произведение на разума,..; и Бог, като му е дал таз небесна дарба, създал го е слаб и окаян, за да знае да я употреби. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 3, 13. Но, о божествений посланик, / не кипнувай, не се сърди, / небесен ако си избраник, /ти благосклонен нам бъди. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 134-135. Свещи ти запалих пред трона небесен, / поклони направих дор до девет пъти. М. Минева, МП, 23.

7. Поет. Който се отличава с голяма красота, нежност, възвишеност или с други във висша степен ценни качества; божествен, великолепен, прекрасен. Гласецът му [на детето] има нещо нежно и небесно. Ч, 1871, бр. 8, 243. — Напразно аз дигам ръце отмалели / и искам с проклятие да заглуша / небесните химни, кои са звучели / във моята нявга невинна душа. К. Христов, Т, 68. Кога до въжето той се дотътрази, / очи му светнаха с небесен светлик. Ив. Вазов, Съч. I, 199. Небесна усмивка. // За чувство — който е изключително силен и възвишен. Може ли да се каже, че е живял онзи, който не е изпитал небесните наслаждения на ония часове, когато,.., човек мисли, че пълни сам вселената с тупканията на сърцето си? К. Величков, Н, 1884, кн. 10, 833. И летяхме в други мир тогази, / пълен с наште блянове

небесни. Ив. Вазов, Съч. III, 53. Небесно вдъхновение. Небесна радост.

◊ Небесен глобус. Остар. Книж. Небесната сфера или неин макет, модел. От хаджи Гюря взеха изписаните с тополи завеси на прозорците му,.., от училището — картата на Австралия и небесния глобус. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 101. Небесен екватор. Астрон. Най-голямата окръжност върху небесната сфера, която минава хоризонтално през центъра ѝ, успоредно на земния екватор и перпендикулярно на небесната ос. Небесен меридиан. Астрон. Всяка голяма окръжност от небесната сфера, която минава през небесните полюси, перпендикулярно на небесните паралели и на небесния екватор. Всеки небесен меридиан може да считаме като голяма окръжност, получена от сечение на продължената равнина от един земен меридиан с небесната сфера. Астр. ХI кл 1964, 16. Небесен паралел. Астрон. Всяка по-малка окръжност от небесната сфера, която е успоредна на небесния екватор. Малките небесни кръгове, които са успоредни на небесния екватор, се наричат небесни паралели. Вл. Станоев и др., Г, 15. На екрана Венера се яви между хилядите блещукащи звезди и съвсем спокойно премина по небесните паралели, като безцеремонно пресичаше меридианите. Г. Белев, КВА, 308- 310. Небесен пояс. Рядко. Част, участък от небесната сфера обикн. между два небесни паралела. "Това, което ние наричаме зло, е другата страна на доброто и тя е тъй необходима за съществуванието и принадлежи на цялото, както тропическата зона трябва да гори и Лапландия да мръзне, за да има умерен небесен пояс." М. Арнаудов, Г, 65. Кажи пред гроба зинал от кой съм свят вестител, / от кой небесен пояс откъртен метеор, / чрез мене слепий случай не стана ли властител / над вековечна орис, над страшния ѝ хор? Т. Траянов, Съч. III, 54. Небесен свод (купол). Поет. Небе1 (в 1 знач.); небосвод, небосклон. Небесният купол особено тържествено блещеше и се готвеше за посрещането на Ян Бибиян. Елин Пелин, ЯБЛ, 44. От ранно утро още грей / разпаленото слънце на модър свод небесен. П. К. Яворов, Съч. I, 33. Нек висне намръщено сводът небесен, / нек вятърът ветви ломи. К. Христов, Т, 53. Замислено стоя под тоя украшен / небесен свод с звезди блестящи. Ч, 1871, бр. 22, 705. Небесна дъга. Дъга (в 3 знач.). Небесната дъга представлява също спектър на слънчевата светлина. Ал. Раев, СС (превод), 12. В цялото здание, окичено с десетки хиляди всевъзможни електрически лампи,.., ежеминутно се сменяваха такива игри между светлината и тъмнината, между всичките цветове на небесната дъга. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 4, 53. Небесна механика. Астрон. Дял от астрономията, който изучава движението на небесните тела, изкуствените спътници, космическите тела и под. под влияние на гравитацията. Един клон от астрономията, наречен небесна механика, има за задача да определи точно движението на планетите и другите небесни тела, като вземе под внимание гравитационните въздействия на всички останали. Астр. ХI кл 1964, 48. Движението на космическата ракета, след като нейният двигател прекрати своята работа, се извършва по законите на небесната механика, т.е. по същите закони, по които се движат и небесните тела. Р. Радулов, ИГ, 131. Небесна ос. Астрон. Въображаема линия, която съединява небесните полюси и обикн. е продължение на земната ос. Небесна сфера. Астрон. Въображаема сфера с неопределено голям радиус и център, обикн. съвпадащ със земния, върху която за удобство се проектират небесните тела и се наблюдава и изучава движението им. Цялата небесна сфера, съдържаща така наречените неподвижни звезди, т.е. такива, които не изменят взаимното си разположение, правят една пълна видима обиколка около Земята за едно денонощие — 24 часа. Астр. ХI кл 1958, 50. Великият сиракузец [Архимед] е автор и на една книга по астрономия, която не се е запазила. В нея той дава модел на небесната сфера (планетарий), с помощта на която,.., можело да се демонстрира движението на планетите. Матем., 1967, кн. 2, 5. Небесни полюси. Астрон. Въображаеми точки на север и юг, където небесната ос пресича небесната сфера и където се събират всички небесни меридиани. Северният небесен полюс се намира над Северния земен полюс, а южният небесен полюс — над Южния земен полюс. Г. Томалевски, АН, 23. Небесно тяло (светило). Всяко тяло — планета, звезда и др., което се намира във Вселената (напр. Слънцето, Земята, Луната, звездите и под.). Поради закривяването на лъчите в атмосферата ние виждаме звездите и другите небесни тела малко по-високо над хоризонта, отколкото са в действителност. Физ. Х кл 1951, 130. Може да се каже, че за да се извърши космически полет, последната степен на ракетата трябва винаги или за известно време да се превърне в изкуствено небесно тяло. Р. Радулов, ИГ, 131. Финикийската религия състояла главно в поклонението на небесните светила. Слънцето те наричали бог Ваал или Молох. Н. Михайловски, РВИ (превод), 8. — Ангели (сили) небесни! Разг. Като възклицание за изразяване на учудване, изненада или възмущение. — А за превратаджиите — нито дума! — каза шепотом някой от задните редици,.. — Ангели небесни! — допълни по-натъртено и по-високо негов съсед и над струпаните край стената хора се понесе вълна от сподавен ропот. Г. Караславов, ОХ IV, 161. — Сили небесни, каква жестокост! — .. — Каква човешка

тъпотия! За кош трески да се нарани дървото! Н. Хайтов, ПГ, 29. Ангел небесен. Обикн. ирон. Много добър, много кротък, незлобив или съвсем безгрешен човек. — Виж какво, не съм съгласен с възрастните! Ако им тръгнеш по ума, ученикът трябва да бъде ангел небесен. Сп. Йончев, Ст, 1966, бр. 1041, 1. Епитафията напишете, да бъде кратичка, няколко стихчета, разумявате? Но вътре да турите,.., как е била ангел небесен — как е умряла, като едно цвете. Ив. Вазов, Съч. Х, 8-9. Небесен баща (владика, отец). Ритор. Бог. — Цар съм аз, от Бога положен и само на небесния владика сметка ще давам, не на тебе. Ст. Загорчинов, ДП, 258. Небесният отец да го [монаха] благослови и награди за добрината му, че не я [Биляна] остави да загине от смъртоносната стрела, не изостави ни детето, ни дома ѝ. Д. Талев, С II, 86. Затова припознай добрините на чадолюбния небесен баща и не хули яростно благоволителната наредба на естеството. Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 12. Манна небесна. Книж.; Небесна манна. Рядко. Голямо благо, получено даром. Към столичната община вали — / разлива се небесна манна. Хр. Смирненски, Съч. II, 184. Небесна твърд. Остар. Поет. Небе1. А в четвъртия ден Господ създаде звездите — да красят твърдта небесна — и да бъдат знамение за векове и народи. Н. Райнов, КЦ, 124. Звездите бледнеят в небесната твърд. Н. Лилиев, Ст 1932, 55. И цяла нощ не мигнах. Тъмен дух / като че ли притисна мойта гръд, / и онемя език, око и слух, / в мрак и земята, и небесна твърд. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 133. Небесно царство. Рел.; Царство небесное. Остар. Рел.; Небесни селения. Поет. Небе1 (във 2 знач.). Който е пръв на земята, последен ще бъде в небесното царство и всекиму по делата ще бъде заплатено, бил той цар или болярин, или патриарх! Ст. Загорчинов, ДП, 287. Мястото, дето ще се намират душите на праведните людие, нарича се рай и царство небесно, а мястото на мъките — ада, пъкъла. Д. Манчев, НН (превод), 100. Любезната ни майка ся поминала споряд събота през нощта, след една къса болест.. Господ да я успокои в царство небесное. АНГ I, 375. Това е един култ към едно същество, слязло от небето, за да го плени със своето чаровно видение и да отлети пак в селенията небесни. К. Величков, ПССъч. I, 314. Падам / падна като гръм небесен. Разг. Обикн. за нещо — появявам се съвсем неочаквано и силно изненадвам, смайвам. Това [революционната песен] падна като гръм небесен в залата. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 107. Син небесен. Поет. Божият син, Исус Христос. Света Богородица сложи в люлката Божието чедо.. Едно зелено щурче подскокна и кацна на клончето до главата на небесния син. А. Каралийчев, МИ, 79—80. Царство му небесно. Рел. Употребява се обикн. при погребение или при споменаване на покойник, като пожелание да почива в мир; бог да го прости. — Бог да го прости твоя стопанин, царство му небесно — прекръсти се той широко. В. Геновска, СГ, 218. — Не си взела грях на душата си, майко — се чу гласът на хайдутина от одъра... Илия съм кръстен от баща и майка, царство им небесно. П. Спасов, ГЛЗЗ, 10.