НЕБЕТ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕБЀТ, мн. няма, м. Остар. и диал. 1. В последователност от двама или повече души, две или повече неща — право, възможност на следващия да направи нещо; ред (Н. Геров, РБЯ).

2. Поредица, редица от хора, които чакат, дежурят за получаване или извършване на нещо. Думай па ти, че си ходил дважки на (воденица) небет. П. Р. Славейков, БП I, 154.

3. Като нареч. Обикн. за биене на камбана — последователно, с удари един след друг (като за покойник); на умряло. На третия ден сутром чу ся звън на съборната церква. — Недо, Недо! — извика Райна на другарката си, чуеш ли? Що ли йе това? Бият небет. Е. Мутева, РБЦ (превод), 21.

— От араб. през тур. nöbet 'ред, дежурство'.