НЕБЕТЧИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕБЕТЧЍЯ, -ѝята, мн. -ѝи, м. Остар. и диал. Човек, клиент, който чака ред, обикн. на воденица, мелница, за да си свърши работата. — Наковете го [камъка] и по-скоро и смелете на долноореховчанина капладжата [житото] на ярма, догде се пооглади, че после да сипе небетчията, комуто е реда. Ц. Гинчев, ГК, 41. Селяните погледнаха мелничарите. — Единият от тях крадял житото на небетчиите. К. Калчев, ЖП, 396.

— От араб. през тур. nöbetçi.