НЕБЛАГОГОВЕЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕБЛАГОГОВЀЕН, -ѐйна, -ѐйно, мн. ‑ѐйни, прил. Остар. Книж. 1. Който не проявява достатъчно благоговение, преклонение (обикн. към Бога). Не обичам да глядам служба, която ся съвършава от неблагочестиви или неблагоговейни служители. БК (превод), 29.

2. Който не съдържа достатъчно благоговение, преклонение (обикн. пред Бога). П. Що забранява тая заповед? О. Тя забранява клетвата и всяко лицемерно, непотребно и неблагоговейно употребление на името Божие. КТЕМ, 72.