НЕБЛАГОДАРЕН —Речник на българския език — алтернативна версия
НЕБЛАГОДА̀РЕН, -рна, -рно, мн. ‑рни, прил. 1. Като сказ. опред. Който не изпитва чувство на благодарност, признателност за сторено добро; непризнателен. Как ще наречете онзи человек, който не обича благодетеля си? Да, такъв человек се казва неблагодарен. Т. Икономов, ЧПГ, 9. Август се разсърдил, че комиците Пилад и Хилас постоянно се карат и не привличат твърде много вниманието на публиката. — Неблагодарен си, господарю — казал Пилад. — За тебе е много по-изгодно публиката да е заета с нас. Р. Стойков, Амф., 35. Ти, майко моя, радост невидяла, / недей проклина рожбата невярна, / че ще почерни кърпата ти бяла, / към твоя майчин дар неблагодарна. Е. Багряна, ВС, 41. Потомството не останало неблагодарно към неговата [на Магелан] безсмъртна слава. То дало неговото име на онзи пролив, който е бил открит от него. Знан., 1875, бр. 19, 302. Неблагодарни хора.
2. Който изразява или с който се изразява неблагодарност; непризнателен. И като предвиждаха колко щеше Европа да осъждава неблагодарното им поведение към такъв человек, незабавно изпратиха скороходец със заповед: Коломб и братята му начаса да ся освободят. П. Кисимов, ОА (превод), 125. Неблагодарно отношение. Неблагодарни думи.
3. Обикн. за работа, тема и др. — който е свързан с преодоляване на големи трудности, без да дава възможност за добри резултати, за успех; неблагодатен. Изобщо Ботев живее живот съвсем неблагодарен за поетична работа. Ив. Хаджов, Борба, 1919, кн. 1, 12. Беше отделена специална група със задача да разгроми разбойническите шайки, които всяваха безпокойство и несигурност сред населението; работа,.., мръсна и неблагодарна. Н. Драганов, ТМС, 118. За да се заловя за тая трудна и неблагодарна работа, накара ме моето горещо желание да бъда полезен народу си. НБ, 1877, бр. 74, 285. Безспорно Карл Шонхер е един голям майстор в архитектониката на драмата,.., но все пак сюжетът е извънредно неблагодарен за една художествена интерпретация. К, 1925, бр. 59, 1. // Рядко. Който не спомага за постигане на добри резултати, за успеха, развитието на нещо или някого; неблагоприятен, неблагодатен. Това население, бедно и нещастно, в неблагодарната земя прекарва окаяно, полуоскотено съществуване. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 24. Ботев,.., не е можал да избегне неблагодарното влияние на някои условия, които са могли само зле да повлияят на усъвършенствуването на неговото писателско дарование. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 63.
4. Като сказ. опред. при гл. съм, оказвам се и др. Остар. Обикн. с предл. от. Недоволен, незадоволен. Планинци, неблагодарни от своята почва, оставят огнищата си и отиват из всички страни на Франца за печала. С. Бобчев, ПОС (превод), 144. Това същето ся случава и.. человеку, който струва някое зло дело... но ако ся той час не разкае от все сърце,.. истина е, че той най-после ще бъде много неблагодарен от себе си. С. Радулов, НД (превод), 32.
5. Като същ. неблагодарния<т> м., неблагодарните мн. Само членувано и (остар.) нечленувано. Неблагодарен, непризнателен човек; неблагодарник. Всичките народи и всичките вероизповедания на света прикачат на неблагодарния различни злословия. Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 85. А свещеникът на войската е бил първий от неблагодарните. Той никак не пристанувал клетвите и анатемите си върху Колумба. П. Кисимов, ОА (превод), 82. Обърни си гърба — престани да правиш добро на неблагодарен. П. Р. Славейков, БП II, 62.