НЕБЛАГОДАРНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕБЛАГОДА̀РНИК, зват. -ко, мн. ‑ци, м. Човек, който не е благодарен, признателен за сторена му от някого добрина, услуга и под. — Плащам им добре. Давам им по една извънредна заплата за Нова година. Осигурявам им топливото. какво още искат тия неблагодарници? Д. Кисьов, Щ, 33. Ганчо не е някой неблагодарник, че да спори с чорбаджията си, дето от улицата го прибра и хляб му даде,.. и чирак го направи. К. Георгиев, ВБ, 81-82. — Дадох ти къща бе, неблагодарнико. Чеиз дадох на жена ти. Като не ти харесва, заколи я бе, Дельо. А. Дончев, ВР, 69.