НЕБЛАГОЗВУЧИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕБЛАГОЗВУ̀ЧИЕ, мн. (рядко) -ия, ср. Неприятно звучене, липса на съзвучие на тонове, звукове, ритъм и др.; дисхармония, какофония. В стилистиката на Божан Ангелов стиховете: "..Сред дивия вик / неясен глас чу се сподавен да стене" са посочени — и с право — като образец на един от случаите на неблагозвучие — .. : струпване или повтаряне на една или две съгласни в редица думи. Л. Георгиев, БР, 1931, кн. 8, 291.