НЕБЛАГОПРИЯТЕН —Речник на българския език — алтернативна версия
НЕБЛАГОПРИЯ̀ТЕН, -тна, -тно, мн. ‑тни, прил. 1. Който не подпомага успеха, извършването, развитието или доброто състояние на нещо, който не влияе добре върху нещо; недобър, неблаготворен. Преминаването на двора стана при много трудна и неблагоприятна обстановка. Още щом първият човек се показа на стълбата, под малкия ламаринен навес, немците откриха такъв ожесточен и непрекъснат картечен и пушечен огън, какъвто те [българските бойци] досега не бяха виждали. Ив. Мартинов, ДТ, 187-188. След трезво обмисляне на положението обаче Левски решил, че моментът за обявяване на въстание е неблагоприятен. Ист. Х-ХI кл, 1965, 150. Някои бозайници спят зимен сън през време на най-неблагоприятните за техния живот условия. П. Петков, СП, 22. Това, което българите направиха за въздигането на своя народ още във времето на турското правителство при най-неблагоприятните обстоятелства, то показва техните големи дарби. Г. Бенев, БК (превод), 86. Като преминале екватора, тие престояле 20 деня на едно място, защото срещнале безветрие, а после биле длъжни още цял месец да са борят с лошавото време и с неблагоприятните ветрове. Знан., 1875, бр. 18, 285. Неблагоприятно влияние. Неблагоприятни последици от сушата.
2. Който е свързан с отрицателна характеристика, преценка на някого или нещо; отрицателен, лош. И сега Цонка щеше да е предмет на любопитни погледи и на всякакви тълкувания, естествено, повечето неблагоприятни. Ив. Вазов, Съч. ХХVII, 90. Христо Георгиев си е съставил неблагоприятно мнение за двамината инициатори на Книжовното дружество, с които е имал лични срещи. М. Арнаудов, БКД, 84. Тия двама герои [Стефан Драгоданоглу и съпругата му Елисавета] са представени в неблагоприятна светлина, като са засилени отрицателните им черти. Т, 1954, кн. 11, 24. То [училището] стана причина да ся породят лични негодувания между учителите,.., и да ся разпръснат и разнесат повън неблагоприятни слухове за него. П. Р. Славейков, ГУ, 41.
3. Който не удовлетворява със своето съдържание, преценка, решение и др.; отрицателен. — Ако дойде неблагоприятен отговор от Константинопол, ще го потулим, кой ще го знае. Д. Талев, ЖС, 427. Пристигнали куриери от Хаджи Ахмед — неблагоприятни са техните известия: въстаниците пак вдигнали глава. Хр. Ботев, К (превод), 230.
4. Остар. Неприятен, отблъскващ. Тая неблагоприятна личност имаше загоряло и небръснато от няколко дни лице. Елин Пелин, Съч. IV, 113. Длъжностите на болния са търпеливостта, дързостта, постоянното старание да не бъде неблагоприятен на ония, които го заобикалят. Др. Цанков, ТМ (превод), 209.