НЕБЛАГОРОДНО —Речник на българския език — алтернативна версия
НЕБЛАГОРО̀ДНО. Рядко. Нареч. 1. Без благородство, нравственост; непочтено, безнравствено. Постъпиха неблагородно, като лишиха сина си от наследство. 2. Обикн. след гл. съм, постъпвам, смятам и др. Означава, че някой преценява, смята нещо за безнравствено, непочтено. — От моя страна може би и да е неблагородно, дето аз се не задоволявам от вашата добрина. ССГ (превод), 197. Така во Франция за неблагородно го имаха тютюн да пият. ЦВ, 1861, бр. 40, 2.