НЕБЛАГОРО̀ДНО

НЕБЛАГОРО̀ДНО. Рядко. Нареч. 1. Без благородство, нравственост; непочтено, безнравствено. Постъпиха неблагородно, като лишиха сина си от наследство. 2. Обикн. след гл. съм, постъпвам, смятам и др. Означава, че някой преценява, смята нещо за безнравствено, непочтено. — От моя страна може би и да е неблагородно, дето аз се не задоволявам от вашата добрина. ССГ (превод), 197. Така во Франция за неблагородно го имаха тютюн да пият. ЦВ, 1861, бр. 40, 2.

Списък на думите по буква