НЕБОСТЪРГАЧ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕБОСТЪРГА̀Ч м. Многоетажна сграда, която се издига високо над земята, над голяма част от останалите здания. Съединените щати са страната на резките противоположности:.. ; наред с небостъргачите на по 50-80 етажа,.., се виждат едноетажни овехтели постройки. Л. Мелнишки, ПП, 96. Поисках да видя Ню Йорк от най-високия засега небостъргач в света — Емпаир Стейт Билдинг. Г. Белев, КВА, 262. Небостъргачите са били известни още на древните маи. В Северна Гватемала са открити развалини от храмове, които на височина са равни на двадесет и пет етажни домове. К, 1963, кн. 2, 48. Антени замрежват небето, / където / в мъглите забити / са небостъргачите. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 48.

— В печата през 1928 (по сведения от А. Т.—Балан. Как се е явила думата небостъргач, РР II (1929), кн. 3, с. 124—129).