НЕБРЕЖЕН —Речник на българския език — алтернативна версия
НЕБРЀЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни, прил. 1. Често с предл. към, в. Който не проявява грижи, старание, взискателност към, в нещо (обикн. уточнено от допълнение); немарлив, нехаен. Единият [художник] беше възпитан и акуратен, блестящ и безупречен в очите на професорите, другият — небрежен, нехаен, развейпрах. Р. Ралин, ВМ, 49. Гладко избръснат, в костюм от бял шантунг и с жарсена риза, Евгени изглеждаше почти младеж. Никола Захаров, отдавна небрежен към външността си,.., изпита към него едновременно и завист, и възхищение. Д. Ангелов, ЖС, 124. За голяма изненада на всички, тя беше млада,.., но някак уморена, отпусната и малко небрежна към себе си. Й. Йовков, ПК, 193. Само ще прибавим, че той е още по-небрежен в стиха и може би затова избира по-мъчни форми за своите стихотворения. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 255. Нощната полиция беше твърде небрежна и хлабава. С. Бобчев, ЖФ, (превод), 51. // Който е на човек с такива качества; немарлив, нехаен. Ангел Дамаков,.., седеше на бюрото си.. и подписваше с небрежна ръка представените му за утвърждаване допълнителни бюджети на някои общини. Д. Ангелов, ЖС, 118-119. По средата минаваше шосето, прилично на опъната лента, сгъната само тук-там от небрежен крак. Ст. Чилингиров, РК, 49.
2. Който изразява, в който личи липса на грижа, старание, на прецизност нещо да се направи или представи много добре; нехаен, немарлив. Под небрежната му външност [на момичето] личеше стройна снага на бъдеща хубавелка. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 19. Небрежно отношение към работата. // Който се извършва, става, направен е без старание, взискателност, прецизност. Началникът си взе бележка.., да смъмри момичето.. за небрежното писане, да провери къде се дява дневникът. Цв. Ангелов, ЧД, 192. Небрежното изпълнение на най-малката заповед може да доведе до трагични последици. Е. Каранфилов, Б III, 300. Най-напред дописникът ви казува, че обществените работи в града ни вървели все по-зле и по-зле. И всичко това произлизало от мойто небрежно гледане към обществените работи, въверени в моите ръце. Св, 1872, бр. 43, 337. Ни чернова, ни записка небрежна. / За да не падне в лапите на враг / нито частица от душата нежна. Бл. Димитрова, Л, 230. Небрежен превод. Небрежен стих. Небрежна прическа.
3. За елегантност — който се постига без особени, специални грижи, усилия. Той беше облечен спретнато и чисто, с небрежната елегантност на човек, живял някога в разкош. М. Грубешлиева, ЛФ, 1957, бр. 291, 1.
4. Който се отнася без достатъчно внимание, уважение към някого, към неговото мнение, проблеми и под.; нехаен. Той [А. Страшимиров] търси своето място в живота,.., не търпи чужди мнения, ласкае се, когато другите го слушат, и ги намразява, ако са небрежни към него. Сб??СЕП, 107. Любимецът на царя / вожд Радка навестява / .. Небрежен и студен / подаде му ръка. К. Христов, ЧБ, 288.
5. Който изразява такова отношение на пренебрежение, високомерие, неуважение към някого или нещо; нехаен, пренебрежителен.
[Христо] извади пет лири и с небрежно движение ги хвърли на масата. Ст. Дичев, ЗС I, 530. Той [Прайбиш] отговори на небрежния поздрав, който Лихтенфелд му подхвърли, и продължи да работи с машината. Д. Димов, Т, 454. Графът се поклони на капитана — Стотелов отговори с небрежен, властнически поклон. Д. Добревски, БКН, 45. Славата на Франклина наедно с теорията му [за електричеството] скоро се разпространи по всичкия свят. Лондонското кралевско общество посрещна първите му доказателства,.., с небрежно и комахай присмехливо недоверие. С. Бобчев, ЖФ (превод), 60. Небрежна усмивка.
— От рус. небрежный.