НЕБРЕЖЕНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия
НЕБРЀЖЕНЕ, мн. няма, ср. Остар. Отгл. същ. от небрежа и от небрежа се; нехаене, немарене. От едно небрежене, от едно,.., тъй непростително презрение, което имаме към всяко нашенско нещо, оставяме народната наша черква. Г, 1863, бр. 7, 51. За чудене е наистина, как,.., при всичките опасности на различни болести, произвождани повечето от небрежене на родителите, особено нашите селски деца, виждаме че някои си живеят до дълбока старост. У, 1871, бр. 17, 267.