НЕБРЕЖЕНИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕБРЕЖЀНИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. 1. Небрежност; небрежене, небрежие, немарене, немарение. Часто са случава, щото от небрежението на майката горкото детенце са разболява. У, 1870, бр. 1, 6. Тряба да са изсушат блатищата, барите и мочурливите места,.. Има много и премного случаи, дето човек сам от небрежение трови въздуха и скъсява живота си. Ступ., 1875, бр. 7-8, 52. Чл. 1[TODO convert cyrillic=0]2. Когато някой по-малък чиновник без действителна причина покаже небрежение или слабост в изпълнение на заповеди, получени от началника му относително до службата, зима му ся за глоба.. от заплатата. Ф. Перец и др., НЗ (превод), 31. Само Русия беше си опряла очите към Турция и, като желаеше да се възползува от общото небрежение за Изток, искаше да нападне на Турция. С. Бобчев, СОИ, 154.

2. Липса на внимание, уважение към някого или нещо; пренебрежение, небрежие. — Я виж каква горда, — пошушна си той, раздразнен, че посрещат любезностите му с такова небрежение и високомерие. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 106. // Пренебрегване, подценяване. А от преселението ни в римската земля щат и римляните да ся ползоват, понеже ще им помагаме и ний във войните им, което не е за небрежение. Г. Кръстевич, ИБ I, 114.

◊ Оставям / оставя (остаям / остая) в небрежение нещо. Остар. Книж. Занемарявам, пренебрегвам нещо. Моля Ви ся много да не оставяте в небрежение тая работа, нъ да ся потрудите с всичката си сила да ся настани синът ми. АНГ I, 32. Като воювал със сполука против съседните народи, Тул Гостилий оставял в небрежение благочестието и служението на боговете. Н. Михайловски, РВИ (превод), 196. Най-после ся взе да работи всичко сам,.. От това най-важните му работи остаяха повечето в небрежение. С. Радулов, НД, 45.

— Рус. небрежение.