НЕБРЕЖИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕБРЀЖИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Небрежение. А с Доки се отнасяше като с робиня,.. Покорността ѝ [на Доки] вместо привързаност извикваше небрежие, презрение. Г. Райчев, Избр. съч. II, 207. Във всяка работа отбягнувай оная невнимателност, която прилича на неспособност или на небрежие. Ч, 1871, бр. 14, 444.

◊ В небрежие. Остар. Книж. Небрежно. Всичката дружина,.., туряла в ред своята хъшовска униформа. Шапки се хвърляли и с калпаци се заместили,.., палта и панталони се събличали и оставяли в небрежие. З. Стоянов, ХБ, 317.